— Но тогава — обади се капитан Пенет, — докато стигне тия течения, той ще трябва непрестанно да се изкачва и да слиза. Там е истинската трудност, драги ми докторе.
— Защо, драги ми капитане?
— Да се разберем: ще бъде трудност и спънка само при дългите пътешествия, а не при обикновените въздушни разходки.
— По каква причина, моля?
— Вие можете да се издигате, само като изхвърляте баласт, и да слизате, като пускате газ, а при това положение вашите запаси от газ и баласт бързо ще се изчерпят.
— Драги ми Пенет, там е целият въпрос. Там е и едничката трудност, която науката трябва да се стреми да преодолее. Не става дума да се управляват балоните. Става дума да се движат отгоре надолу, без да се изразходва тоя газ, който е тяхната сила, тяхната кръв, тяхната душа, ако може тъй да се каже.
— Имате право, драги ми докторе, но тая трудност още не е разрешена, това средство още не е намерено.
— Извинете, намерено е.
— От кого?
— От мене! Разберете, че в противен случай не бих посмял да прелетя над Африка с балон. След двадесет и четири часа щях да остана съвсем без газ.
— Но вие не споменахте за това в Англия?
— Не. Не исках да се поведат обществени спорове по този повод. Това ми се виждаше излишно. Направих тайно подготвителни опити и те ме задоволиха. Нямах нужда от нищо друго.
— Е добре, драги ми Фергюсън, можем ли да ви попитаме каква е вашата тайна?
— Ето я, господа, моето средство е много просто.
Вниманието на слушателите беше крайно изострено и докторът направи спокойно следното изложение.
Десета глава
— Господа, хората често са се опитвали да се издигат или слизат свободно, без да се губи газът или баластът на балона. Един френски въздухоплавател, господин Мьоние, искаше да постигне тая цел, като сгъсти въздух във вътрешността на балона. Един белгиец, господин доктор ван Хеке, развиваше с помощта на перки и криле една вертикална сила, която би се оказала недостатъчна в повечето случаи. Практическите резултати, постигнати от различните опити, бяха незначителни.
И аз се реших да пристъпя по-решително към въпроса. Първо, аз премахвам напълно баласта освен в изключителни случаи, като повреда на апарата, или пък ако бъда принуден да се издигна мигновено, за да избягна някоя непредвидена пречка.
Средствата ми за издигане и спускане се състоят единствено в разширяването или свиването чрез различна температура на газа във вътрешността на аеростата. Ето как постигам тоя резултат.
Вие видяхте, че заедно с коша бяха натоварени няколко сандъка, чието предназначение ви е неизвестно. Тия сандъци са пет на брой.
Първият съдържа около двадесет и пет галона вода, към която прибавям няколко капки сярна киселина, за да увелича нейната електропроводимост, и я разлагам с помощта на силна бунзенова батерия. Водата, както знаете, се състои от два обема водород и един обем кислород.
Кислородът под действието на батерията преминава през положителния й полюс в друг сандък. Трети сандък, поставен над втория и с двойна вместимост, приема водорода, който се отделя от отрицателния полюс.
Кранове, отворът на единия от които е два пъти по-широк от отвора на другия, свързват тия два сандъка с четвърти, който се нарича смесителен сандък. Там наистина се смесват двата газа, получени от разлагането на водата. Смесителният сандък има около четиридесет и една кубически стъпки вместимост21.
На горния край на тоя сандък има платинена тръба с кран.
Вие вече сте разбрали, господа: апаратът, който ви описвам, е чисто и просто кислородо-водородна горелка, чиято топлина е по-голяма от топлината в ковашките огнища.
Това е изяснено и преминавам към втората част на апарата.
От долната част на моя балон, която е херметически затворена, излизат две тръби, близко една до друга. Едната започва от горните пластове на водорода, другата — от долните.
Тия две тръби са подсилени на места със здрави каучукови стави, които им позволяват да издържат клатушканията на аеростата.
И двете се спускат до коша и влизат в един цилиндричен сандък, който се нарича топлинен сандък. Той е затворен от двата си края с два здрави диска от еднакъв метал.
Тръбата, която излиза от долния край на балона, отива в тая цилиндрична кутия през долния диск. Вътре тя придобива спиралната форма на серпантина, чиито наредени една върху друга витки заемат почти цялата височина на сандъка. Преди да излезе от сандъка, серпантината влиза в малък конус — вдлъбнатата му основа с формата на сферична шапчица е обърната надолу.