А понеже аз ще мога да слизам, когато пожелая, и да подновявам запаса си от вода по пътя, пътешествието ми може да трае неопределено време.
Ето моята тайна, господа! Тя е обикновена и като всички обикновени неща положително ще успее. Разширяването и свиването на газа в аеростата, това е моето средство, което не изисква нито неудобни криле, нито механичен двигател. Един отоплител, за да мога да променям температурата, една горелка, за да го нагрявам, не е нито тежко, нито пък неудобно. Смятам прочее, че съм обединил всички важни за успеха условия.
Така завърши доктор Фергюсън своята реч, за която му ръкопляскаха от все сърце. Не му направиха никакви възражения. Всичко бе предвидено и разрешено.
— Все пак — забеляза капитанът — това може да бъде опасно.
— Какво от това — отвърна простичко докторът, — нали е изпълнимо?
Единадесета глава
Постоянно благоприятният вятър ускори хода на „Решителний“ към местоназначението му.
Най-после се появи градът Занзибар, разположен на острова със същото име, и на 15 април в единадесет часа сутринта корабът хвърли котва в пристанището.
Островът е отделен от африканския бряг само с един проток, най-голямата ширина на който не надхвърля тридесет мили25.
Още с пристигането на „Решителний“ на борда се появи английският консул в Занзибар, за да предложи услугите си на доктора, за чиито проекти европейските вестници го бяха осведомявали цял месец. Но до този миг той влизаше в многобройната редица на невярващите.
— Аз се съмнявах — каза той, като подаваше ръка на Самуел Фергюсън, — но сега вече не се съмнявам.
Той покани в собствения си дом доктора, Дик Кенеди и славния Джо, разбира се.
Благодарение на него докторът се запозна с различните писма, които той бе получил от капитан Спик. Капитанът и неговите спътници били измъчвани ужасно от глад и от лошото време, преди да стигнат до страната Угого. Те напредвали със страшна мъка и не вярвали, че ще могат да съобщят скоро нещо за себе си.
— Ето опасности и лишения, които ние ще съумеем да избегнем — заяви докторът.
Вещите на тримата пътешественици бяха пренесени в дома на консула. Готвеха се да свалят балона на занзибарския бряг. Край сигналната мачта имаше удобно място до голяма постройка, която щеше да го пази от източните ветрове. Тази грамадна кула, прилична на изправена на основата си бъчва, служеше за укрепление и на площадката й дежуреха въоръжени с копия белучи — някаква стража от кресливи безделници.
Но при разтоварването на аеростата консулът бе предупреден, че местното население ще се противопостави със сила. Няма нищо по-сляпо от фанатичните страсти. Вестта, че е пристигнал християнин, който ще литне във въздуха, бе посрещната с негодувание. Негрите, по-разтревожени от арабите, виждаха в тоя полет враждебни помисли срещу религията им. Въобразяваха си, че той е насочен срещу слънцето и луната. А африканските племена боготворят тия две светила. И решиха да се противопоставят на богохулната експедиция.
Уведомен за тези приготовления, консулът ги обсъди с доктор Фергюсън и с капитан Пенет. Капитанът не искаше да отстъпи пред заплахите. Но приятелят му го разколеба.
— Ние в края на краищата положително ще се наложим — каза му той. — Дори самият гарнизон на имама ще ни помогне, ако стане нужда. Но, драги ми капитане, нещастието идва бързо. Само един злонамерен удар може да причини на балона непоправима повреда и нашето пътешествие ще се провали завинаги. И тъй, трябва да действуваме много предпазливо.
— Но какво да се прави? Ако слезем на африканския бряг, ще срещнем същите трудности! Какво да се прави?
— Няма нищо по-просто от това — отвърна консулът. — Вижте ония острови, разположени отвъд пристанището. Свалете аеростата на някой от тях, обкръжете се с кордон от моряци и няма да ви грози никаква опасност.
— Отлично — съгласи се докторът. — и ще можем спокойно да довършим приготовленията си.
Капитанът се съгласи с тоя съвет. „Решителний“ се приближи до остров Кумбени. На 16 април сутринта балонът бе прибран на безопасно място сред една полянка между големите дървета, с които бе осеяна местността.
Изправиха две мачти, високи осемдесет стъпки, и ги забиха на същото разстояние една от друга. Благодарение на два скрипеца, поставени на върховете им, аеростатът бе издигнат с помощта на напречно въже. Тогава беше съвсем празен. Вътрешният балон беше вързан за върха на външния балон така, че да бъде издигнат като него.
Към долния край на всеки балон бяха закрепени двете тръби за вкарване на водорода.