— Тук — каза докторът — Бъртон и Спик са се разболели от силна треска и са помислили в началото, че експедицията им ще се провали.
Понякога съглеждаха керван да си почива в някой „краал“ и да очаква вечерната прохлада, за да продължи пътя си. Това са оградени с плетове и с джунгли празни места, където търговците се крият не само от хищните зверове, но и местните грабливи племена. Туземците се разбягваха, като видеха „Виктория“. Кенеди искаше да ги разгледа по-отблизо. Но Самуел винаги се противопоставяше на това му желание.
— Главатарите им са въоръжени с мускети31! — казваше той — и нашият балон ще бъде много лесна прицелна точка за някой куршум.
— От една дупка от куршум балонът ще падне ли? — попита Джо.
— Не веднага. Но скоро дупката ще стане голяма цепнатина, през която ще излети всичкият ни газ.
— Тогава да се държим на почетно разстояние от тия нечестивци. Какво ли си мислят, като ни гледат да витаем във въздуха? Уверен съм, че им се иска да ни боготворят.
— Нека ни боготворят — отвърна докторът, — но отдалече. Така ще бъде по-добре. Вижте, местността вече се изменя. Селата стават по-редки. Манговите дървета изчезнаха. Те престават да виреят на тая ширина. Почвата става скалиста и показва, че наблизо има планини.
— Наистина — обади се Кенеди. — Струва ми се, че забелязвам някакви възвишения хей там.
— На запад… това са първите вериги на Уризара, планината Дутхуми навярно, зад която се надявам да се приютим и да пренощуваме. Ще засиля пламъка на горелката: принудени сме да летим на пет-шестстотин стъпки височина.
— И все пак чудесно сте го измислили, господарю — обади се Джо. — Не е нито трудно, нито уморително — завъртваш крана, и готово.
— Сега сме по-добре — каза ловецът, когато балонът се издигна. — Отражението на слънчевите лъчи върху тоя червен пясък ставаше непоносимо.
— Какви великолепни дървета! — извика Джо. — Макар че е напълно естествено, е прекрасно! Дванайсетина такива дървета стигат за цяла гора.
— Това са баобаби — отвърна доктор Фергюсън. — Вижте, ето един, чийто дънер може да има сто стъпки обиколка. Под същото това дърво може да е загинал французинът Мезан в 1845 година, защото ние се намираме над селото Деже ла Мхора, където той се решил да навлезе сам. Заловен бил от главатаря на тоя край, вързали го за един баобаб и свирепият негър му прерязал бавно сухожилията под звуците на бойната песен, после започнал да реже шията, прекъснал, за да наточи изхабения си нож, и откъснал главата на нещастника, преди да бъде отрязана. Клетият французин бил двадесет и шест годишен!
— Моля да не се спираме по пътя — обади се Джо. — Да се изкачваме, да се изкачваме, господарю, послушайте ме.
— На драго сърце, Джо, още повече че пред нас се издига планината Дутхуми. Ако изчисленията ми са точни, ще прелетим над нея преди седем часа вечерта.
— Няма ли да пътуваме нощем? — запита ловецът.
— Доколкото е възможно, не. Ако бъдем внимателни и предпазливи, можем да пътуваме без никаква опасност и през нощта, но не е достатъчно да прелетим над Африка, трябва да я видим.
Към шест часа и половина вечерта „Виктория“ се намираше пред планината Дутхуми. За да прелети над нея, трябваше да се издигне на повече от три хиляди стъпки и затова докторът само повиши температурата с осемнадесет градуса32. Може да се каже, че той наистина управляваше своя балон с ръка. Кенеди му показваше препятствията, които трябваше да преодолее, и „Виктория“ летеше току над самата планина.
В осем часа тя се спускаше над отвъдния склон, който не беше толкова стръмен. Хвърлиха котвите от коша и едната се удари в клоните на грамаден нопал33 и здраво се залови за тях. Веднага Джо се спусна по въжето и я закачи още по-здраво. Пуснаха му копринената стълба и той бързо се изкачи по нея. Аеростатът висеше почти неподвижен, запазен от източните ветрове.
Вечерята бе приготвена и нашите пътешественици, изгладнели от въздушната си разходка, накърниха чувствително хранителните си припаси.
— Какъв път изминахме днес? — попита Кенеди, като гълташе обезпокоителни залъци.
По местоположението на луната докторът определи къде се намират и погледна превъзходната си карта, която му служеше за пътеводител. Тя беше от атласа „Най-новите открития в Африка“, издаден в Гота от неговия учен приятел Петерман, който сам му го беше изпратил.
31
Мускет — някогашна фитилна пушка с големи размери, която са слагали на опора, за да могат да стрелят.