Фергюсън се беше снабдил също и с един труд, в който бяха събрани в едно всички данни за Нил и който се наричаше „Изворите на Нил, общ преглед върху басейна на тая река и на течението й, с история на откритията за Нил от доктор Чарлз Бек“.
Като отбеляза на картата си къде се намират, той откри, че са прелетели два градуса географска ширина или сто и двадесет мили34 на запад. Кенеди забеляза, че пътят им е бил на юг. Но Фергюсън беше доволен от тази посока, тъй като искаше да открие, доколкото е възможно, следите на своите предшественици.
Решиха да разделят нощта на три дежурства, та всеки от тях да може да бди по реда си за безопасността на останалите двама. Докторът щеше да поеме дежурството от девет часа, Кенеди — дежурството от полунощ, а Джо — дежурството от три часа сутринта.
И така Кенеди и Джо се завиха с одеялата си, излегнаха се под палатката и кротко заспаха, докато доктор Фергюсън стоеше на пост.
Тринадесета глава
Нощта бе спокойна. Но в събота сутринта, като се събуди, Кенеди се оплака от умора и тръпки. Времето се променяше. Небето, покрито с гъсти облаци, сякаш се готвеше за нов потоп. Тъжна страна е Зунгомеро, където вали непрестанно, освен може би петнадесетина дни през месец януари. Пороен дъжд скоро се изля над пътешествениците. Пътищата под тях, прорязани от „нулахи“, нещо като кратковременни потоци, ставаха непроходими, а те и без това бяха препречени с трънливи храсталаци и гигантски лиани. Ясно се чувствуваха изпаренията на сероводород, за които бе говорил капитан Бъртон.
— Според него — забеляза докторът, — а той има право, сякаш зад всеки храсталак е скрит труп.
— Отвратителна страна — заяви Джо — и ми се струва, че господин Кенеди не се чувствува много добре, защото пренощува тук.
— Наистина — съгласи се ловецът, — доста силно ме тресе.
— Нищо чудно, драги ми Дик. Намираме се в една от най-нездравословните области на Африка. Но няма да останем дълго тук. На път!
С едно ловко движение Джо откачи котвата и се изкачи по стълбата в коша. Докторът запали бързо горелката и „Виктория“ продължи своя полет, носена от доста силен вятър.
Няколко колиби едва се съзираха сред заразната мъгла. Местността се изменяше. В Африка често се случва някоя нездравословна и малка местност да граничи с напълно здравословни области. Личеше, че Кенеди страда — треската изтощаваше здравата му природа.
— Не му е времето да се разболявам — каза той, като се зави с одеялото, и си легна под палатката.
— Потърпи малко, драги Дик — отвърна му доктор Фергюсън, — и бързо ще оздравееш.
— Ще оздравея! Наистина ли! Самуел, ако имаш в походната си аптечка някое лекарство, което да ме изправи на крака, дай ми го веднага. Ще го глътна със затворени очи.
— Имам нещо по-добро, драги Дик, и ще ти дам едно лекарство против треска, което няма да струва нищо.
— Как така?
— Така. Ще се изкача чисто и просто над тези облаци, които ни заливат с дъжд, и ще се отдалеча от заразната атмосфера. Трябват ми само десет минути, да се разшири водородът.
Преди да изминат десет минути, пътешествениците се бяха издигнали над влажната зона.
— Потърпи още малко, Дик, и ще почувствуваш въздействието на чистия въздух и на слънцето.
— Това се казва лекарство — обади се Джо. — Истинско чудо!
— Не. То е съвсем обикновено нещо.
— О! Не се съмнявам, че е обикновено.
— Изкарвам Дик на чист въздух, както правят всеки ден в Европа — в Мартиника пък бих го изкачил на Питон35, за да го спася от жълтата треска.
— Гледай ти! Та този балон е истински рай — обади се Кенеди, който се чувствуваше вече по-добре.
— Дали е рай, не зная, но натам ни води — отвърна сериозно Джо.
Любопитна гледка представляваха грамадните облаци, струпани в тоя миг под коша. Те се кълбяха един върху друг и се сливаха в чуден блясък, като отразяваха слънчевите лъчи. „Виктория“ се издигна на четири хиляди стъпки височина. Термометърът показваше известно спадане на температурата. Земята не се виждаше вече. На около петдесет мили на запад планината Рубехо извисяваше блестящия си връх. С нея завършваше областта Угого на 36°2’ дължина. Вятърът духаше със скорост двадесет мили в час, но пътешествениците не чувствуваха никак бързината. Не усещаха никакво сътресение, не забелязваха дори, че се движат.
След три часа предсказанието на доктора се сбъдна. Кенеди не чувствуваше вече никакви тръпки и закуси с апетит.
— Ето какво замества всякакъв хинин — заяви той доволен.