— Така е — съгласи се Джо, — тук ще се оттегля на старини.
Към десет часа сутринта времето се проясни. Облаците се разкъсаха. Земята пак се появи. „Виктория“ се приближи неусетно към нея. Фергюсън търсеше някое течение, което да го отнесе по на североизток, и срещна такова течение на шестстотин стъпки височина. Местността ставаше хълмиста, дори планиниста. Областта Зунгомеро изчезваше на изток заедно с последните кокосови палми, които виреят на тая ширина.
Скоро се очерта по-определено хребетът на една планина. Тук-там се издигаха няколко върхове. Трябваше всеки миг да се следят внимателно острите конуси, които сякаш изскачаха ненадейно.
— Попаднахме на скали — забеляза Кенеди.
— Бъди спокоен, Дик, няма да се блъснем в тях.
— И все пак това е хубав начин да се пътешествува! — обади се Джо.
И наистина докторът управляваше балона си с удивително умение.
Към единадесет часа прелетяха басейна Именже. Пръснатите по хълмовете племена напразно заплашваха „Виктория“ с оръжието си. Най-после стигнаха последните възвишения преди Рубехо. Те са третата и най-висока планинска верига в Усагара.
— Внимание! — рече доктор Фергюсън. — Наближаваме Рубехо, което на местния език значи „Преход на ветровете“. Ще направим добре, ако прелетим на известна височина над островърхия й гребен. Ако картата ми е точна, ще се издигнем на повече от пет хиляди стъпки височина.
— Често ли ще имаме случай да се издигаме толкова високо?
— Рядко. Африканските планини изглежда са по-ниски от планинските върхове в Европа и в Азия. Във всеки случай „Виктория“ лесно ще прелети над тях.
Скоро газът се разшири под влиянието на топлината и балонът се издигна твърде забележимо нагоре. Разширението на водорода не представляваше всъщност никаква опасност, тъй като грамадният аеростат бе напълнен само до три четвърти. Като спадна с около осем пръста, барометърът показа шест хиляди стъпки височина.
На шест хиляди стъпки въздухът е чувствително по-рядък. Звукът се предава трудно и гласовете се чуват по-слабо. Предметите се виждат смътно. Погледът вече долавя само големи, доста неопределени очертания. Хората, животните, стават напълно невидими. Пътищата стават нишки, а езерата блата.
Докторът и неговите спътници не бяха на себе си. Едно въздушно течение с голяма скорост ги влечеше отвъд безплодните планини — погледът се спираше с почуда върху техните върхове, покрити с дебел сняг. Сгърченият им вид говореше за работата на водата в първите дни от сътворението на света. Слънцето блестеше на зенита и лъчите му падаха отвесно над пустинните върхове. Докторът начерта точно тия планини, които се състоят от четири различни дяла, наредени почти в права линия — северният е най-дълъг.
Скоро „Виктория“ се спусна отвъд Рубехо, като летеше покрай горист склон, осеян с тъмнозелени дървета. Заредиха се хребети и урви в някаква пустош, преди да стигнат страната Угого. По-долу се разстилаха жълти долини, пресъхнали, попукани, осеяни тук-таме с богати на сол растения и бодливи храсталаци.
Няколко сечища, които по-нататък се превръщаха в гори, красяха хоризонта. Докторът се приближи към земята, хвърлиха котвите и едната скоро се закачи в клоните на грамадна сикомора.
Джо се спусна бързо на дървото и закрепи внимателно котвата. Докторът не угаси горелката, та аеростатът да запази известна подемна сила, която да го държи във въздуха. Вятърът бе стихнал почти внезапно.
— А сега — каза Фергюсън — вземи две пушки, приятелю Дик, едната за тебе, другата за Джо, и се постарайте и двамата да донесете няколко вкусни къса от антилопа. Те ще ни бъдат обеда.
— На лов! — извика Кенеди.
Той се прехвърли през коша и слезе. Джо се беше спуснал по клоните на земята и чакаше, като разкършваше ръцете и краката си. Облекчен от товара на своите спътници, докторът угаси напълно горелката.
— Да не литнете, господарю! — извика Джо.
— Бъди спокоен, момчето ми, държа се здраво. Ще подредя бележките си. Добър лов и бъдете предпазливи. Прочее, аз ще наблюдавам от поста си местността и при най-малката опасност ще стрелям с карабината. Това ще бъде сигналът за сбор.
— Добре — съгласи се ловецът.
Четиринадесета глава
Безплодната суха местност с глинеста почва, която се пукаше от жегата, изглеждаше пуста. Тук-таме се виждаха някакви следи от кервани, бели човешки и животински кости, полуизгризани и размесени в един и същ прах. След като вървяха половин час, Дик и Джо навлязоха в гора от замкови дървета, отворили очи на четири и с пръст върху спусъка на пушката. Без да бъде опитен стрелец, Джо си служеше умело с огнестрелно оръжие.