На картите бяха отбелязани грамадни блата по западния склон на Жихуе ла Мкоа. Джо отиде там сам с едно буре, което събираше десетина галона. Той намери лесно означеното място, близо до едно изоставено селце, напълни бурето с вода и се върна за по-малко от три четвърти час. Нямаше нищо особено, като изключим грамадните примки за слонове. Той едва не падна в една от тях, където лежеше полуизгризан скелет.
Той донесе от своя излет нещо като мушмула, която маймуните лакомо ядяха. Докторът позна плода на дървото мбенбу, много разпространено в западната част на Жихуе ла Мкоа. Фергюсън очакваше Джо с известно безпокойство, тъй като и най-краткият престой в тая негостоприемна страна винаги го плашеше.
Натовариха лесно водата, тъй като кошът слезе почти наравно със земята. Джо успя да откачи котвата и се изкачи бързо при господаря си. Докторът засили веднага пламъка и „Виктория“ продължи въздушния си полет.
Тя се намираше на стотина мили от Казех, важно селище във вътрешността на Африка, където благодарение на едно югоизточно течение пътешествениците се надяваха да стигнат през деня. Летяха със скорост четиринадесет мили в час. Стана доста трудно да се управлява балонът. Не можеха да се издигнат твърде високо, без да се разшири много газът, тъй като местността вече се издигаше средно на три хиляди стъпки. А докторът предпочиташе да не прекалява по възможност с разширяването на газа. И тъй, той летеше много умело по извивките на доста стръмен склон и мина съвсем ниско над селата Тхембо и Тура-Велс. Последното село се намира в Униамвези, великолепна местност, където дърветата достигат най-големи размери — кактусите са същински исполини.
Към два часа, при великолепно време, под огнено слънце, което унищожаваше и най-слабото въздушно течение, „Виктория“ летеше над град Казех, разположен на триста и петдесет мили от брега.
— Ние тръгнахме от Занзибар в девет часа сутринта — каза доктор Фергюсън, като погледна бележките си — и за два дни пътуване сме изминали заедно с отклоненията близо петстотин географски мили37. Капитаните Бъртон и Спик са изминали същия път за четири месеца и половина.
Петнадесета глава
Казех, важен пункт в Централна Африка, не е никакъв град. Истината е, че във вътрешността няма градове. Казех е само сбор от шест грамадни котловини. Там се намират къщурки, колиби на робите, с дворчета и грижливо обработени градини. Там растат в изобилие лук, картофи, сини домати, тикви и чудно вкусни гъби.
Униамвези е истинската Лунна страна, плодородната и прекрасна градина на Африка. В центъра се намира окръгът Унианембе, вълшебен край, където живеят в безгрижие няколко семейства омани, които са чистокръвни араби.
Те дълго са търгували във вътрешността на Африка и Арабия. Търгували са със смола, със слонова кост, с басма и с роби. Керваните им са кръстосвали тези екваториални области. Те още ходят до крайбрежието да търсят предмети за разкош и удоволствие на забогателите търговци, които водят в тая прелестна местност, сред жени и слуги, най-спокойното и най-водоравното съществуване — винаги лежат, смеят се, пушат или спят.
Около тия котловини има много колиби на туземци, обширни пазарни площи, ниви, засети с коноп и татул, хубави дървета и прохладни сенки — това е Казех.
Там се срещат главно керваните: те пристигат от юг с роби и с товари слонова кост, а от запад доставят памук и стъклени мъниста на племената от Великите езера.
Затова на пазарите цари вечно вълнение, страхотен шум, произлизащ от виковете на мелезите-носачи, от звука на барабани и корнети, от цвиленето на мъски38, от магарешкия рев, от песни на жени, от детски крясък и от ударите с тръстикова тояга на жемадара39, който отмерва такта в тая пасторална симфония. Изложени са без ред и дори в прелестно безредие ярки платове, мъниста, слонова кост, зъби от носорози, зъби от акули, мед, тютюн, памук. Тук стават най-странни сделки, където стойността на всеки предмет се определя само според желанията, които възбужда.
Изведнъж това вълнение, движението, шумът внезапно стихнаха. „Виктория“ се беше появила във въздуха. Тя се виеше величествено и се спускаше бавно и отвесно. Мъже, жени, деца, роби, търговци, араби и негри — всичко изчезна и се скри в тембетата и колибите.