— Драги ми Самуел — обади се Кенеди, — ако продължаваме да правим такова впечатление, трудно ще влезем в търговски връзки с тия хора.
— Има една търговска сделка, която може да се сключи много просто — каза Джо. — Ще се спуснем спокойно и ще си вземем най-ценната стока, без да обръщаме внимание на търговците. Ще забогатеем.
— Ами! — възрази докторът. — Туземците се уплашиха само в първия миг. Но скоро ще се върнат от суеверие или пък от любопитство.
— Мислите ли, господарю?
— Ще видим. Разумно ще бъде да не се приближаваме много до тях. „Виктория“ не е нито блиндиран, нито брониран балон, с други думи, не е защитена от куршуми и стрели.
— Смяташ ли да влезеш в преговори с тези африканци, драги ми Самуел?
— Стига да имам възможност, защо не? — отвърна докторът. — В Казех навярно се намират по-образовани и не така диви арабски търговци. Спомням си, че господата Бъртон и Спик се хвалеха много с гостоприемството на казехските жители. И ние можем да си опитаме щастието.
„Виктория“ се беше приближила неусетно до земята и закачи едната си котва за върха на едно дърво край пазарния площад. Населението започваше да се измъква в тоя миг от дупките си. Подаваха се предпазливо глави. Няколко ваганги — познаваха се по почетните си знаци от конусообразни раковини — пристъпиха смело. Те бяха местните магьосници.
Лека-полека около тях се струпа тълпа, заобиколиха ги жени и деца, тъпаните се заглушаваха един друг, туземците плеснаха ръце и ги издигнаха към небето.
— Така се молят — обясни доктор Фергюсън. — Ако не се лъжа, ще бъдем призовани да изиграем голяма роля.
— Добре, господарю, изиграйте я!
— Ти самият, добри ми Джо, ще станеш може би божество.
— Е, това не ме тревожи много, господарю, а и тамянът не ми е неприятен.
В тоя миг един от магьосниците, един мианга, махна с ръка и целият крясък заглъхна в дълбоко мълчание. Той отправи няколко думи към пътешествениците, но на непознат език.
Тъй като не разбра, доктор Фергюсън подхвърли наслуки няколко думи на арабски и веднага му отговориха на същия език.
Ораторът се впусна в красноречива, цветиста реч, която бе внимателно изслушана. Докторът скоро разбра, че „Виктория“ е взета чисто и просто за самата Луна и че любезната богиня е благоволила да се приближи до града с тримата си Сина, чест, която никога няма да бъде забравена в тая любима на слънцето страна.
Докторът отговори с голямо достойнство, че Луната правела всеки хиляда години обиколка на своите владения и изпитала нужда да се покаже по-отблизо на своите поклонници. И той ги молеше да не се стесняват, а да се възползуват от нейното божествено присъствие и да изкажат своите нужди и желания. Магьосникът на свой ред отговори, че султанът — Мвани, — болен от дълги години, призовава небесното благоволение и кани Синовете на Луната да отидат при него.
Докторът предаде поканата на своите спътници.
— Ще отидеш ли при тоя негърски цар? — попита ловецът.
— Разбира се. Тия хорица ми изглеждат добре разположени. Времето е спокойно. Не духа никакъв ветрец! Няма никаква опасност за „Виктория“.
— Но какво ще правиш?
— Бъди спокоен, драги ми Дик. С малко медицина ще се справя.
После се обърна към тълпата.
— Луната се смили над скъпия за децата на Униамвези владетел и ни възложи да се погрижим за неговото здраве. Нека той се приготви да ни приеме!
Виковете, песните, възгласите екнаха с още по-голяма сила и целият грамаден мравуняк от черни глави се раздвижи.
— Сега, приятели — каза доктор Фергюсън, — трябва да предвидим всичко. Може изведнъж да бъдем принудени да отлетим бързо. И така, Дик ще остане в балона и ще поддържа с горелката достатъчна подемна сила. Котвата е здраво закачена и няма никаква опасност. Аз ще сляза на земята. Джо ще ме придружи, но ще остане до стълбата.
— Как? Сам ли ще отидеш при този негър? — запита Кенеди.
— Как, господин Самуел! — възкликна Джо. — Не искате ли да ви следвам докрай?
— Не, ще отида сам. Тия добри хорица си въобразяват, че тяхната велика богиня Луната е дошла да ги посети. Аз съм закрилян от суеверието. Тъй че не се бойте от нищо и всеки да остане на поста, който съм му определил.
— Щом като искаш… — примири се ловецът.
— Внимавай за разширението на газа.
— Разбирам.
Виковете на туземците станаха още по-силни. Те искаха усърдно божествената намеса.
— Вижте! Вижте! — извика Джо. — Намирам, че са много настойчиви към добрата Луна и към божествените й синове.