— А! Танцувате ли? — рече той. — Добре! Аз няма да остана по-назад от вас и ще ви покажа един танц от моята родина.
И Джо се впусна в шеметен английски танц, като се извиваше, изпъваше се, свиваше се, играеше с крака, с колене, размахваше ръце, кършеше се най-чудновато, в невероятни пози, с невъзможни гримаси и даваше по този начин на местните жители странна представа за начина, по който танцуват боговете на Луната. И всички тези африканци, подражатели като маймуните, скоро започнаха да правят същите движения, същите скокове и подхвърляния. Те не изпускаха нито едно движение, не забравяха нито една поза. И започна такава неразбория, такова объркване и безредие, за които е трудно да се даде и най-бледа представа. В самия разгар на тържеството Джо забеляза доктора.
Той се връщаше много бързо, сред виеща и разюздана тълпа. Магьосниците и вождовете изглеждаха силно възбудени. Заобикаляха доктора, блъскаха го, заплашваха го. Странен обрат! Какво ли се беше случило? Султанът да не е издъхнал случайно в ръцете на небесния си лечител? Кенеди видя от поста си опасността, без да разбере причината. Балонът, силно издут от разширения газ, изпъваше въжето, което го задържаше, нетърпелив да литне в простора. Докторът стигна до стълбата. Суеверен страх сдържаше още тълпата и не й позволяваше да извърши насилие над личността му. Той изкачи бързо стълбата, а Джо ловко го последва.
— Нямаме време за губене — каза му неговият господар. — Не се опитвай да откачваш котвата! Ще прережем въжето! Бързо след мене!
— Но какво има? — запита Джо, като се изкатери в коша.
— Какво се е случило? — попита Кенеди с карабина в ръка.
— Гледайте — отвърна докторът и посочи хоризонта.
— Е, какво? — попита ловецът.
— Какво! Луната!
И наистина луната изгряваше червена и величествена — огнено кълбо на лазурното небе. Тя беше тя! Тя и „Виктория“!
Или имаше две луни, или чужденците бяха измамници, сплетници, лъжливи богове!
Такива мисли се въртяха напълно естествено в ума на тълпата. На това се дължеше и обратът. Джо не можа да се сдържи и прихна да се смее. Населението на Казех като разбра, че плячката му ще се изплъзне, нададе продължителен вой. Лъкове и мускети бяха насочени към балона.
Но един от магьосниците даде знак. Воините сведоха оръжие. Той се покатери на дървото с намерението да улови въжето на котвата и да издърпа балона към земята.
Джо се спусна с брадвичка в ръка.
— Да режа ли? — попита той.
— Почакай — отвърна докторът.
— Но тоя негър?…
— Може би ще успеем да спасим котвата, а аз държа на това. Винаги ще имаме време да отрежем въжето.
Магьосникът се покатери на дървото и свърши добра работа, като счупи няколко клонки, и накрая откачи котвата. Притеглена силно от аеростата, тя сграбчи магьосника между краката и той, яхнал тоя неочакван крилат кон, полетя във въздуха.
Тълпата ахна, като видя как един от нейните ваганги литна в простора.
— Ура! — ревна Джо, докато „Виктория“ благодарение на подемната си сила се издигаше много бързо нагоре.
— Той се държи здравата — рече Кенеди. — Едно малко пътешествие няма да му подействува зле.
— Изведнъж ли ще пуснем тоя негър? — попита Джо.
— Ами! — възрази докторът. — Ще го поставим лекичко на земята и мисля, че след такова приключение вълшебната му сила ще порасте извънредно много в очите на неговите сънародници.
— Те са в състояние да направят от него бог — забеляза Джо.
„Виктория“ се беше издигнала на около хиляда стъпки височина. Негърът се беше вкопчил във въжето със страхотна сила. Той мълчеше, очите му бяха неподвижни. Ужасът му бе примесен с удивление. Лек западен вятър носеше балона отвъд града. След половин час докторът, като видя, че местността е пуста, намали огъня в горелката и се приближи към земята. На двадесетина стъпки от повърхността негърът бързо се престраши. Той скочи, падна на краката си и хукна да бяга към Казех, а „Виктория“, внезапно облекчена от неговата тежест, се издигна отново във въздуха.
Шестнадесета глава
— Ето какво значи да станеш Син на Луната без нейно разрешение! — каза Джо. — Тоя сателит едва не ни скрои лоша шега! Господарю, да не би да сте изложили случайно името й с вашата медицина?
— Какъв беше, всъщност, тоя казехски султан? — запита ловецът.