В девет часа вечерта „Виктория“ висеше неподвижно над Мсене, сбор от много селища, които едва се забелязваха в мрака. Понякога отражението на заблуден лъч в тъмната вода осветяваше правилно прокопани ровове, а при някоя последна светлинка погледът обхващаше спокойните и мрачни очертания на палмите, на сикоморите и на гигантските млечоци.
— Задушавам се — каза шотландецът, като вдъхна с пълни гърди колкото се може повече от разредения въздух. — Не помръдваме вече. Ще слизаме ли?
— Ами бурята? — обади се доста неспокоен докторът.
— Ако се боиш да не ни отнесе вятърът, струва ми се, че това е единственото разрешение.
— Бурята може да не се извие тая нощ — подзе Джо. — Облаците са много високи.
— Това именно е една от причините, които ме възпират да излетя над тях. Трябва да се издигнем на голяма височина, да не виждаме земята и да не знаем през цялата нощ движим ли се и в каква посока се движим.
— Решавай, драги ми Самуел. Няма време за губене.
— Жалко, че вятърът стихна — забеляза Джо. — Щеше да ни отнесе далеч от бурята.
— Да, жалко е, приятели мои, защото облаците са опасни за нас. В тях има противоположни течения, които могат да ни завъртят в своята вихрушка, и светкавици, способни да ни подпалят. От друга страна, силната буря би могла да ни повали на земята, ако хвърлим котва на върха на някое дърво.
— Какво да правим тогава?
— Трябва да държим „Виктория“ в една средна зона между опасностите от земята и опасностите от небето. Имаме достатъчно вода за горелката, а баластът ни от двеста ливри не е пипнат. Ако стане нужда, ще го използувам.
— Ние ще дежурим заедно с тебе — каза ловецът.
— Не, приятели. Приберете храната на безопасно място и си легнете. Ще ви събудя, ако стане нужда.
— Господарю, няма ли да бъде по-добре вие да си починете, щом не ни грози още никаква опасност?
— Не, благодаря, момчето ми. Предпочитам да бдя. Ние висим неподвижни и ако обстоятелствата не се променят, ще осъмнем на същото това място.
— Лека вечер, господарю.
— Лека нощ, ако може да бъде лека.
Кенеди и Джо се излегнаха под одеялата, а докторът остана сам в безкрая.
Куполът облаци неусетно се свеждаше и мракът ставаше все по-дълбок. Черният свод висеше над земното кълбо, сякаш за да го смаже. Изведнъж силна светкавица, бърза и ослепителна, проряза мрака. Още не беше угаснала, и страшен гръм разтърси небесните висини.
— Ставайте! — извика Фергюсън.
Двамата заспали, събудени от страхотния трясък, чакаха нарежданията му.
— Ще слезем ли? — попита Кенеди.
— Не! Балонът няма да издържи долу. Да се изкачим, преди облаците да се излеят в дъжд и да се извие вятър.
И той насочи бързо пламъка на горелката в спиралите на серпантината.
Тропическите бури се развиват с бързина, достойна за силата им. Втора светкавица раздра облаците и бе последвана веднага от двадесет други. Небето бе набраздено с електрически искри, които пращяха под едрите дъждовни капки.
— Закъснели сме — заяви докторът. — Сега ще трябва да прелетим през огнен пояс с нашия балон, пълен със запалителен газ!
— Да слезем на земята! На земята! — продължаваше да повтаря Кенеди.
— И там има почти същата опасност да ни удари гръм, а клоните на дърветата бързо ще ни разкъсат!
— Изкачваме се, господин Самуел!
— По-бързо! Още по-бързо!
В тая част на Африка при екваториални бури често могат да се наброят от тридесет до тридесет и пет светкавици в минута. Небето буквално гори, а гръмотевиците не престават да трещят.
Вятърът се развихряше със страхотна сила в огнената атмосфера. Той извиваше пламналите облаци. Сякаш дъхът на грамаден вентилатор раздухваше целия този пожар.
Доктор Фергюсън поддържаше в горелката си най-висока температура. Балонът се издуваше и се изкачваше. Застанал на колене в средата на коша, Кенеди държеше краищата на палатката. Балонът шеметно се въртеше и пътешествениците бяха подхвърляни на опасни клатушкания. В ризата на балона се образуваха големи гънки. Вятърът ги шибаше стремително и тафтата плющеше под напора му. Някаква градушка с оглушителен шум пореше въздуха и трещеше върху „Виктория“. Но тя продължаваше полета си нагоре. Светкавиците чертаеха огнени тангенти по окръжността й. Тя беше сред самия огън.