Единствена последица на това предложение беше, че Джо предложи да изпълнява ролята на Петкан.
Полето изглеждаше тъй спокойно, тъй пусто, че докторът реши да пренощуват на земята. Джо направи кръг от огньове — необходима преграда срещу хищните зверове. Хиените, кугуарите, чакалите, привлечени от миризмата на еленско месо, бродеха наоколо. Кенеди трябваше на няколко пъти да изпразва карабината си срещу най-дръзките посетители. Но в края на краищата нощта завърши без неприятности.
Осемнадесета глава
Приготовленията за отлитането започнаха на другата сутрин още в пет часа. Джо счупи с брадвата, която за щастие беше намерил, зъбите на слона. Освободена, „Виктория“ отнесе пътешествениците към североизток със скорост осемнадесет мили в час.
Предната вечер докторът беше определил грижливо местоположението си по звездите. Намираха се на 2°40’ ширина под екватора. Прелетяха над възвишенията Рубемхе, а по-далеч, в Тенга, срещнаха първите разклонения на веригите Карагуа, които според него положително са продължение на Лунните планини. И така, древното предание, че тия планини са люлката на Нил, се приближаваше към истината, тъй като те граничат с езерото Укереуе, предполагаем източник на водите на голямата река.
От Кафуро, голям местен търговски окръг, той съгледа най-сетне на хоризонта това толкова търсено езеро, което капитан Спик бе съзрял на 3 август 1858 година.
Самуел Фергюсън се развълнува. Той почти достигаше една от главните точки на своето проучване и с далекоглед на окото не изпускаше нито едно кътче от тайнствената местност, която погледът му обхващаше така:
Под него се разстилаше, общо взето, изтощена земя. Само няколко урви бяха засети. Повърхнината, осеяна със средни на височина островърхи хълмове, ставаше равна към езерото. Ечемичени нивя заместваха оризищата. Около петдесет кръгли колиби, покрити със слама, образуваха столицата на Карагуа.
На обед „Виктория“ се намираше на 1°45’ южна ширина. В един часа вятърът я носеше към езерото.
Това езеро е било наречено „Нианза41 Виктория“ от капитан Спик. На това място то беше навярно широко деветдесет мили. На южния му край капитанът открил група острови, които нарекъл Бенгалски архипелаг. Той продължил проучванията си до Муанза, на източния бряг, където бил добре посрещнат от султана.
„Виктория“ достигна езерото по̀ на север за голямо съжаление на доктора, който би искал да определи долните му очертания. Бреговете, обрасли с трънливи храсти и преплетени шубраци, просто изчезваха под милиарди светлокафяви комари. Тая местност навярно беше необитаема и необитавана. Стада хипопотами се търкаляха в гъстата тръстика или се криеха в белезникавите води на езерото. Гледано отгоре, то се разливаше толкова далеч на запад, че човек би го взел за море. Разстоянието между двата бряга е доста голямо и няма установени съобщения. А и бурите там са силни и чести, защото ветровете беснеят във високата и открита водна шир.
Докторът с мъка направляваше балона. Боеше се да не бъде отнесен на изток. Но за щастие някакво течение го понесе направо на север и в шест часа вечерта „Виктория“ кацна на едно пусто островче на 0°30’ ширина и 32°52’ дължина, на двадесет мили от брега. Пътешествениците успяха да се закачат за едно дърво и понеже привечер вятърът беше стихнал, стояха спокойно на котва. Не можеше и през ум да им мине да слязат на земята. Там, както по бреговете на Нианза, гъст облак комари покриваше земята. Дори Джо се върна от дървото целият изпохапан, но не се разсърди — той намираше това за напълно естествено от страна на комарите.
При все това докторът, който не беше толкова голям оптимист, отпусна въжето колкото се може повече, за да се изплъзне от безмилостните насекоми, които се издигаха и тревожно бръмчеха.
Докторът означи височината на езерото над морското равнище тъй, както я беше определил капитан Спик, с други думи, три хиляди седемстотин и петдесет стъпки.
— Ето ни на остров! — каза Джо, като се чешеше до кръв.
— Скоро бихме го обиколили — отвърна ловецът, — но освен тия любезни насекоми не се вижда жива душа.
— Островите, с които е осеяно езерото — обясни доктор Фергюсън, — са всъщност само върхове на залени хълмове. Ние сме щастливи, че намерихме на тях подслон, тъй като бреговете на езерото са населени със свирепи племена. И така спете, щом небето предвещава спокойна нощ.
— Ти няма ли да спиш, Самуел?
— Не. Не бих могъл да мигна. Мислите ми ще прогонят съня. Утре, приятели мои, ако вятърът е благоприятен, ще литнем право на север и ще открием изворите на Нил, тайна, която досега е останала непроницаема. Не бих могъл да спя толкова близо до изворите на великата река.