— Необходимо ли е това, Самуел?
— Необходимо е и ние ще слезем, дори и да се наложи да стреляме!
— Това ми харесва — отвърна Кенеди, като погали карабината си.
— Когато пожелаете, господарю. — заяви Джо, като се готвеше за бой.
— Бъди спокоен, Самуел, и се довери на двамата си телохранители.
— Да слизаме ли, господарю?
— Не още. Дори ще се издигнем, за да видим общия изглед на местността.
Водородът се разшири и след по-малко от десет минути „Виктория“ се издигна на две хиляди и петстотин стъпки над земята. Оттам се виждаше мрежа преплетени рекички, които се вливаха в реката. Повечето се стичаха от запад, между многобройни хълмове, сред плодородни поля.
— Ние сме на деветдесет мили от Гондокоро — каза докторът, като погледна картата си — и на по-малко от пет мили от крайната точка, която са стигнали изследователите от север. Да се приближим предпазливо към земята.
„Виктория“ слезе с повече от две хиляди стъпки.
— Сега, приятели, бъдете готови на всичко.
— Готови сме — отвърнаха Дик и Джо.
— Добре!
Скоро „Виктория“ полетя по леглото на реката и само сто стъпки над него. На това място Нил беше широк петдесет разтега и сред туземците в селищата на двата му бряга имаше силен смут. На втория градус той образува отвесен водопад, висок около десет стъпки и следователно непреодолим.
— Ето водопада, означен от господин Дебоно! — извика докторът.
Реката се разширяваше и беше осеяна с множество острови, които Самуел Фергюсън поглъщаше с поглед, сякаш търсеше някоя отправна точка, която още не можеше да забележи. Няколко негри се бяха приближили с лодка под балона и Кенеди ги приветствува с пушечен изстрел, който не ги засегна, но ги принуди да се върнат колкото се може по-бързо на брега.
— Добър път! — извика подире им Джо. — На тяхно място не бих посмял да се върна! Бих се уплашил особено много от едно чудовище, което хвърля мълнии, колкото си иска.
Но ето че доктор Фергюсън грабна изведнъж далекогледа си и го насочи към едно островче, легнало по средата на реката.
— Четири дървета! — извика той. — Гледайте там!
И наистина четири самотни дървета стърчаха на брега му.
— Това е островчето Бенга! — добави той. — Да, то е!
— Е, какво от това? — попита Дик.
— Там ще слезем, ако е рекъл бог!
— Но то изглежда населено, господин Самуел!
— Джо има право. Ако не се лъжа, там са се събрали двадесетина туземци.
— Ще ги пръснем. Няма да бъде трудно — отвърна Фергюсън.
— Тъй да бъде… — съгласи се ловецът.
Слънцето грееше високо над балона. „Виктория“ се приближи към островчето.
Негрите — от племето Макадо — нададоха страшни викове. Един от тях размахваше във въздуха шапката си от кора на дърво. Кенеди се прицели в нея, стреля и тя се пръсна на парчета. Настана обща суматоха. Туземците се хвърлиха в реката и я преплуваха. От двата бряга се изсипа град от куршуми и дъжд от стрели, но нямаше опасност за аеростата, чиято котва се беше забила в пукнатината на една канара. Джо се отърколи на земята.
— Стълбата! — извика докторът. — Върви след мене, Кенеди!
— Какво си решил да правиш?
— Да слезем. Трябва ми един свидетел.
— Готов съм.
— Джо, пази добре.
— Бъдете спокоен, господарю, аз отговарям за всичко.
— Ела, Дик — каза докторът, като стъпи на земята. Той повлече другаря си към няколко канари, които се издигаха на носа на островчето. Там търси известно време, рови в храстите и си разкървави ръцете.
Изведнъж той сграбчи бързо ловеца за ръката.
— Погледни — рече той.
— Букви! — извика Кенеди.
И наистина две букви, издълбани в канарата, се открояваха съвсем ясно. Личеха много добре:
А. Д.
— А. Д. — подзе доктор Фергюсън, — Андреа Дебоно! Саморъчният подпис на пътешественика, който се е изкачил най-горе по течението на Нил!
— Това е безспорно доказателство, драги ми Самуел.
— Убеден ли си сега?
— Нил е! Не може да има никакво съмнение.
Докторът погледна за последен път ценните инициали, на които сне точно формата и размерите.
— А сега — рече той — на балона!
— Бързо тогава, защото няколко туземци се готвят да преплуват пак реката.
— Няма вече значение! Нека вятърът ни носи няколко часа на север, ще стигнем Гондокоро и ще стиснем ръка на нашите съотечественици!
След десет минути „Виктория“ се издигаше величествено, а в това време доктор Фергюсън развя в знак на успех флага с английския герб.
Деветнадесета глава
— В каква посока летим? — попита Кенеди, като видя, че приятелят му гледа компаса.
— Север-северозапад.