Същата вечер Кенеди, разтревожен и сърдит, взе влака на железопътната станция и на следния ден пристигна в Лондон.
След три четвърти час една двуколка го свали пред къщичката на доктора, Сохо скуер, Грик стрийт. Той изкачи стълбата и извести за своето пристигане с пет здрави удара по вратата.
Самият Фергюсън му отвори.
— Дик? — каза той, без да се зачуди много.
— Да, самият Дик — отговори бързо Кенеди.
— Как, драги ми Дик, ти в Лондон, по време на зимния лов!
— Да, в Лондон.
— И за какво си дошъл?
— За да осуетя една неокачествима глупост!
— Глупост ли? — попита докторът.
— Истина ли е това, което пише в тоя вестник? — продължи Кенеди, като му подаде броя на Дейли телеграф.
— Ах! За това ли говориш? Тия вестници са много несдържани! Но седни де, хайде седни, драги Дик.
— Няма да седна. Ти наистина ли си решил да предприемеш това пътешествие?
— Наистина. Приготовленията вървят добре и аз…
— Къде са тези приготовления, за да ги разкъсам? Къде са, да ги направя на парчета?
Почтеният шотландец действително се ядосваше.
— Успокой се, драги Дик — подзе докторът — Разбирам твоя гняв. Ти ми се сърдиш, че още не съм те запознал с новите си проекти.
— И той нарича това проекти!
— Бях много зает — продължи Самуел, без да позволи на Дик да го прекъсне, — имах много работа! Но бъди спокоен, нямаше да замина, без да ти се обадя…
— О! Пет пари не давам за…
— Защото имам намерение да те взема със себе си.
Шотландецът направи скок, на който би завидяла и дива коза.
— Ха! — възкликна той. — Да не искаш да затворят и двама ни в болницата Бетлем10?
— Разчитах напълно на тебе, драги ми Дик, и те предпочетох пред много други.
Кенеди стоеше съвсем смаян.
— Като ме изслушаш за десет минути — продължи спокойно докторът, — ще ми благодариш.
— Сериозно ли говориш?
— Много сериозно.
— Ами ако откажа да те придружа?
— Ти няма да откажеш.
— Ами ако все пак откажа?
— Ще замина сам.
— Да седнем — предложи ловецът — и да поговорим спокойно. Щом престанеш да се шегуваш, заслужава да поспорим.
— Да поспорим, като закусваме, ако нямаш нищо против, драги Дик.
Двамата приятели седнаха един срещу друг пред една масичка с куп сандвичи и грамаден чайник помежду им.
— Драги ми Самуел — започна ловецът, — проектът ти е безумен! Той е неизпълним! Той е напълно лекомислен и неосъществим!
— Ще видим това, след като направим опита.
— Но тъкмо това не трябва, не бива да се прави опит.
— Защо, моля?
— Ами опасностите, а най-различните пречки?
— Пречките — отвърна сериозно Фергюсън — са създадени, за да бъдат преодолявани. А опасностите, кой може да помисли, че ще ги избегне? Всичко в живота е опасност. Може да е много опасно да седиш край масата или да си сложиш шапката на главата. Трябва всъщност да гледаме на това, което ще се случи, като на нещо, което се е случило вече, и да виждаме в бъдещето само настоящето, тъй като бъдещето е само малко отдалечено настояще.
— Тъй ли! — възкликна Кенеди, като дигна рамене. — Ти си бил винаги фаталист!
— Винаги, но в добрия смисъл на думата. Да не се грижим за това, което ни е отредила съдбата, и да не забравяме никога нашата хубава английска поговорка: „Комуто е писано да бъде обесен, никога няма да се удави!“
Кенеди нямаше какво да отговори, но това не му попречи да продължи с куп възражения, които не е трудно да си представи човек, но са много дълги, за да бъдат дадени тук.
— Но в края на краищата — каза той след цял час спор, — ако искаш на всяка цена да преминеш Африка, ако това е необходимо, за да бъдеш щастлив, защо да не тръгнеш по обикновените пътища?
— Защо ли? — разпали се докторът. — Защото досега всички опити са пропаднали! Защото от Мунго Парк, убит на Нигер, до Фогел, изчезнал във Вадаи, от Удней, умрял в Мурмур, от Клапертън, умрял в Сакату, до французина Мезая, разкъсан на парчета, от майор Ленг, убит от туарегите, до Рошер от Хамбург, съсечен в началото на 1860 година, много жертви са вписани в списъка на африканските мъченици! Защото да се бориш срещу стихиите, срещу глада, жаждата, треската, Срещу хищните зверове и още хищните племена е невъзможно! Защото това, което не може да се направи по един начин, трябва да се постигне по друг! И най-сетне, защото там, където не можеш да минеш по средата, трябва да заобиколиш или да минеш отгоре.
— Не се отнася само да минеш отгоре! — забеляза Кенеди — Но да минеш отвисоко!