— Та какво от това! — възрази най-хладнокръвно докторът. — Какво страшно има тук? Знаеш много добре, че съм взел всички мерки, за да няма опасност балонът ми да падне. Тъй че, ако стане някаква повреда, аз ще се намеря на земята в положението, в което са били всички пътешественици. Но моят балон няма да се повреди, за това не трябва и да се мисли.
— Напротив, точно за това трябва да се мисли!
— Не, драги ми Дик. Аз смятам да не се разделям с него, преди да стигна западния бряг на Африка С него всичко е възможно. Без него ще изживея опасностите и пречките, присъщи на всяка такава експедиция. С него няма да се боя нито от пек, нито от порои, нито от бури, нито от самума, нито от нездравословния климат, нито от дивите животни, нито от хората! Ако ми е много горещо, издигам се нагоре. Ако ми е студено, спускам се. Срещна ли планина, ще я прелетя, пропаст — ще я премина, река — ще я прекося, буря — ще се издигна над нея, порой — ще литна над него като птица! Ще се движа, без да се уморя, ще се спирам, без да имам нужда от почивка! Ще се вия над непознати градове! Ще летя бързо като ураган ту в най-големите висини, ту на сто стъпки над земята и картата на Африка ще се разстила пред очите ми в най-големия атлас на света!
Добрият Кенеди започваше да се вълнува и все пак гледката, която изникваше пред очите му, го замайваше. Той наблюдаваше Самуел с възхищение, но и със страх чувствуваше вече, че се люшка в простора.
— Почакай — каза той — Чакай, драги ми Самуел, да се разберем. Значи ти си намерил начин за управляване на балоните?
— О, ни най-малко. Това е празна мечта.
— Но в такъв случай ти ще отидеш.
— Където пожелае провидението. Но все пак от изток на запад.
— Как така?
— Разчитам на пасатите, а тяхната посока е неизменна.
— Наистина! — съгласи се Кенеди, след като поразмисли. — Пасатите… разбира се… в края на краищата може… има нещо…
— Има нещо ли! Не, добри ми приятелю, има всичко. Английското правителство ми даде на разположение един транспортен кораб. Уговорено е също три-четири кораба да кръстосват край западния бряг по времето, когато ще се очаква моето пристигане. Най-късно след три месеца ще бъда в Занзибар, където ще напълня своя балон, и оттам ние ще литнем…
— Ние! — възкликна Дик.
— Пак ли ще ми направиш някое възражение? Говори, приятелю Кенеди.
— Възражение ли? Имам хиляди възражения. Но между другото, кажи ми, ако имаш намерение да разглеждаш местността, ако смяташ да се издигаш и да се спускаш, когато пожелаеш, ти не ще можеш да правиш това, без да губиш газ. Досега това е единственият начин, който се е прилагал, и винаги е пречил за дълги пътешествия в атмосферата.
— Драги ми Дик, ще ти кажа само едно: няма да загубя нито един атом, нито една молекула от моя газ.
— И ще се спускаш, когато пожелаеш?
— Ще се спускам, когато пожелая.
— Как ще стане това?
— Това е моя тайна, приятелю Дик. Имай доверие в мене и нека моят девиз „Excelsior!“ бъде и твой.
— Добре де, „Excelsior!“ — съгласи се ловецът, който не знаеше нито дума латински.
Но той беше твърдо решил да направи всичко възможно, за да попречи на своя приятел да замине. Престори се, че е съгласен с него, и реши само да наблюдава. А Самуел отиде да следи за приготовленията.
Четвърта глава
Въздушната линия, която доктор Фергюсън имаше намерение да следва, не беше избрана случайно. Изходната точка бе сериозно проучена и той не без причина реши да излети от остров Занзибар. Този остров, разположен край източния африкански бряг, се намира на шест градуса южна ширина, с други думи, на четиристотин и тридесет географски мили под екватора.
От този остров бе тръгнала последната експедиция, изпратена през Великите езера да открие изворите на Нил.
Добре е да посочим кои изследвания доктор Фергюсън се надяваше да свърже помежду им. Най-важните са две: изследването на доктор Барт в 1849 година и изследванията на лейтенантите Бъртон и Спик в 1858 година.
Доктор Барт от Хамбург издействува за себе си и за своя съотечественик Овервег разрешение да се присъедини към експедицията на англичанина Ричардсон, натоварен с мисия в Судан.
Дотогава тази област беше позната само от пътешествието на Денхам, на Клапертън и на Удней, от 1822 до 1824 година Ричардсон, Овервег и Барт в стремежа си да разширят своите проучвания пристигат в Тунис и в Триполи като своите предшественици и успяват да се доберат до Мурзук, столица на Фецан.
Те се отклоняват тогава от правата посока и свиват на запад, към Гхат, водени с известни затруднения от туарегите. След хиляди грабежи, терзания, въоръжени нападения, керванът им пристига през октомври в грамадния оазис Асбен. Доктор Барт се отделя от своите приятели, отива до град Агхадес и пак се присъединява към експедицията, която потегля отново на 12 декември. Тя пристига в областта Дамергху. Там тримата пътешественици се разделят и Барт тръгва към Кано, където стига благодарение на търпението си и като плаща големи откупи.