Макар че има силна треска, той напуска тоя град на 7 март, придружен само от един слуга. Главната цел на неговото пътешествие е да проучи езерото Чад, от което го делят още триста и петдесет мили. Той напредва към изток и достига град Цуриколо, в Борну, който е ядката на великата средноафриканска империя. Там научава за смъртта на Ричардсон, умрял от преумора и лишения. Пристига в Кука, столица на Борну, на бреговете на езерото. Най-после след три седмици, на 14 април, дванадесет месеца и половина след като напуска Триполи, той стига града Нгорну.
През месец август се връща в Кука, после обикаля едно след друго Мандара, Баргхими, Канем и достига като крайна точка на изток град Мазена, разположен на 17°20’ западна дължина11.
На 25 ноември 1852 година, след смъртта на Овервег, последния му другар, той навлиза на запад, посещава Сокото, преминава Нигер и пристига най-после в Тимбукту, където линее цели осем месеца, измъчван от шейха, сред лоши обноски и лишения. Но присъствието на един християнин в града не може да се търпи повече. Фуланите заплашват, че ще го обсадят. И докторът напуска Тимбукту на 17 март 1854 година, връща се в Кано през ноември, прибира се в Кука, откъдето тръгва отново по пътя на Денхам, след като чака четири месеца. Той вижда пак Триполи към края на август 1855 година и се прибира в Лондон на 6 септември, единствен от другарите си.
Ето какво беше смелото пътешествие на доктор Барт.
Доктор Фергюсън отбеляза грижливо, че той се беше спирал на 4° северна ширина и на 17° западна дължина.
Да видим сега какво направиха лейтенантите Бъртон и Спик в Източна Африка.
Различните експедиции срещу течението на Нил не стигнаха нито веднъж до тайнствените извори на тая река. Според германския лекар Фердинанд Верне предприетата в 1840 година експедиция под покровителството на Мехмед Али се спряла в Гондокоро, между четвъртия и петия северни паралели.
В 1855 година савоецът Брьон-Роле, назначен за консул на Сардиния в Източен Судан на мястото на починалия на поста си Водей, тръгнал от Хартум и под името Якуб, търговец на смола и слонова кост, стигнал в Белениа, отвъд четвъртия градус, и се завърнал болен в Хартум, където починал в 1857 година.
Нито доктор Пеней, началник на египетската медицинска служба, който стигна с малък параход на един градус под Гондокоро и се върна в Хартум, където умря от изтощение, нито венецианецът Миани, който заобиколи водопадите под Гондокоро и стигна втория паралел, нито малтийският търговец Андреа Дебоно, който стигна още по-далеч в пътуването си по Нил, не можаха да преминат непроходимата граница.
В 1859 година господин Гийом Льожан по поръчение на френското правителство отива в Хартум през Червено море и отплава по Нил с двадесет и един човека екипаж и двадесет войника. Но той не можа да отиде по-далеч от Гондокоро.
Пратениците на Нерон стигнали някога до деветия градус ширина — значи за осемнадесет века били спечелени само пет или шест градуса, с други думи, от триста до триста и шестдесет географски мили.
Няколко пътешественици се опитали да стигнат до изворите на Нил, като тръгнали от източното африканско крайбрежие.
От 1768 до 1772 година шотландецът Брус тръгнал от абисинското пристанище Масуа, минал през Тигре, разгледал развалините Аксум, видял изворите на Нил там, където не са били, и не постигнал никакъв сериозен резултат.
В 1844 година англиканският мисионер доктор Крапф основал мисия в Монбаса на брега на Зангебар и заедно с преподобния Ребман открил две планини на триста мили от брега. Това са планините Килиманджаро и Кения.
В 1845 година французинът Мезан слязъл сам в Багамайо, срещу Занзибар, и стигнал до Деже ла Мхора, където главатарят го погубил сред жестоки мъчения.
В 1859 година през месец август младият пътешественик Рошер от Хамбург тръгнал с керван арабски търговци, стигнал езерото Нйаса, където бил убит, когато спял.
Най-после в 1857 година лейтенантите Бъртон и Спик, и двамата офицери от бенгалската армия, били изпратени от Лондонското географско дружество да изследват Великите африкански езера. На 17 юни те напуснали Занзибар и се отправили направо на запад.
След четири месеца нечувани страдания — вещите им били разграбени, а носачите избити — стигнали в Казех, сборен пункт на търговците и керваните. После се отправили към първото от Великите езера — Танганайка, разположено между 3° и 8° южна ширина. Стигнали там на 14 февруари 1858 година и посетили различните племена по крайбрежието, повечето от които били людоеди.