— Какво искаш да кажеш? — попита Кенеди.
— Искам да кажа, че новият балон „Виктория“ не е като стария. Или тъканта му е много изхабена, или пък гутаперчата се е разтопила от топлината на серпантината, но установявам, че се губи газ. Досега количеството не е голямо, но все пак е от значение. Балонът клони надолу и за да го спра, съм принуден да разширявам повече водорода.
— Дявол да го вземе! — извика Кенеди. — Не виждам как може да се поправи тая работа.
— Няма как, драги ми Дик. Затова ще направим добре, ако побързаме, като избягваме дори нощния престой.
— Далече ли сме още от брега? — попита Джо.
— От кой бряг, момчето ми? Знаем ли къде ще ни заведе случаят? Единственото нещо, което мога да ти кажа, е, че Тимбукту се намира още на четиристотин мили на запад.
— И за колко време ще стигнем там?
— Ако вятърът не ни отклонява много от пътя, надявам се да стигнем в тоя град във вторник вечерта.
— Тогава — каза Джо, като посочи дълга върволица от животни и хора, която лъкатушеше сред пустинята — ние ще стигнем преди тоя керван.
Фергюсън и Кенеди се наведоха и видяха множество хора и животни. Имаше повече от сто и петдесет камили, от ония, които за дванадесет златни муткала57 отиват от Тимбукту до Тафилалет с петстотин ливри товар на гърба. Всички носеха под опашката торбичка за изпражненията си, единственото гориво, на което може да се разчита в пустинята. Камилите на туарегите са от най-добра порода. Те издържат от три до седем дни без вода и два дни без храна. По-бързи са от конете и се покоряват разумно на гласа на кхабира, водача на кервана. Известни са в тоя край под името мехари. Такива бяха подробностите, които даде докторът, докато двамата му спътници разглеждаха тълпата мъже, жени, деца, които кретаха по подвижния пясък. Но „Виктория“ беше вече изчезнала от изненаданите погледи на арабите, които навярно завиждаха на бързината й. Вечерта тя летеше на 2°20’ дължина, а през нощта измина още повече от един градус.
В понеделник времето съвсем се промени. Заваля проливен дъжд. Трябваше да се борят с пороя и с водата, която увеличаваше теглото на балона и на коша. Непрестанният проливен дъжд обясняваше произхода на блатата и тресавищата, които покриваха цялата местност. Пак се появиха мимози, баобаби и тамаранди.
— Скоро ще видим Нигер — каза докторът. — Местностите край големите реки се променят.
По обед „Виктория“ мина над селище с доста бедни къщурки — това беше някогашната голяма столица Гао.
— Тук — каза докторът — Барт е преминал Нигер на връщане от Тимбукту.
Нигер течеше в широко корито. Буйните му води се лееха на юг. Но в бързия си полет пътешествениците едва успяха да доловят любопитните му очертания.
Тридесет и девета глава
През тоя мрачен понеделник доктор Фергюсън с удоволствие разказа на своите спътници хиляди подробности за страната, която преминаваха. Доста равната повърхнина не пречеше никак на полета им. Едничката грижа на доктора се дължеше на проклетия североизточен вятър, който духаше яростно и го отклоняваше от ширината на Тимбукту.
Нигер тече на север до Тимбукту, извива се като грамаден водоскок и влива разлените си води в Атлантическия океан. В тоя завой местността е много разнообразна — ту пищно плодородна, ту напълно безплодна. След царевичните ниви идат пустинни равнини, а след тях — грамадни пространства, обрасли с жълтуга. Всички видове водни птици — пеликани, диви патици, рибари — живеят на многобройни ята край потоците и речните ръкави.
От време на време се мяркаше някой туарегски лагер: мъжете си стояха под кожените шатри, а жените гледаха външната работа: дояха камилите си и пушеха с големи лули.
На 20 сутринта „Виктория“ летеше над мрежа заплетени канали, потоци реки — преплели се бяха всички притоци на Нигер. Много от тия канали, покрити с буйна трева, приличаха на тучни ливади. Докторът пак откри пътя на Барт, когато той се спуснал по реката, за да стигне до Тимбукту. Широк осемстотин разтега, Нигер течеше между два бряга, богати с кръстоцветни растения и с тамаранди. Стада скачащи газели заплитаха пръстеновидните си рога във високите треви, сред които ги дебнеха безмълвно алигатори.
Дълги върволици магарета и камили, натоварени със стоки от Джене, изчезваха под хубавите дървета. Скоро при един завой на реката, изникнаха ниски, амфитеатрално разположени къщи. По терасите и покривите беше струпано всичкото сено, окосено наоколо.
— Кабра! — извика радостен докторът. — Пристанището на Тимбукту! Няма и пет мили оттука до града!
— Вие сте доволен, нали, господарю? — попита Джо.