Четиридесет и първа глава
На 27 май към девет часа сутринта местността промени своя изглед: безкрайните наклонени равнини преминаваха в хълмове, които показваха, че наблизо има планини и трябваше да прелетят веригата, която разделя басейна на Нигер от басейна на Сенегал и е вододел на притоците на Гвинейския залив и на залива Зелен нос. До Сенегал тая част на Африка е известна като много опасна. Доктор Фергюсън знаеше това от разказите на своите предшественици. Те са търпели хиляди лишения и са били изложени на хиляди опасности сред диваците-негри. Пагубният климат е погубил по-голямата част от спътниците на Мунго Парк. Затова Фергюсън беше решил по никой начин да не стъпва на тая негостоприемна земя.
Но той нямаше нито миг почивка. „Виктория“ чувствително спадаше. Наложи се да изхвърли още много повече или по-малко ненужни предмети, особено когато трябваше да прелети над някой хребет. И това продължи през повече от сто и двадесет мили. Дотегна им да се издигат и да се спускат. Балонът като Сизифовия камък58 непрестанно падаше. Слабо надутият аеростат вече хлътваше, удължаваше се и вятърът дълбаеше широки гънки в отпуснатата му риза. Кенеди не можа да се сдържи и попита:
— Балонът да не се е цепнал?
— Не — отвърна докторът. — Но гутаперчата явно се е размекнала или се е стопила от топлината и водородът излита през тафтата.
— А как да попречим на това изтичане на газа?
— Невъзможно е. Трябва да намаляваме тежестта си. Това е единственото средство. Да изхвърлим всичко, което може да се изхвърли.
— Но какво? — попита ловецът, като погледна вече доста оголелия кош.
— Да изхвърлим палатката, която тежи доста много.
Джо, за когото се отнасяше тая заповед, се изкатери над обръча, където се събираха въжетата на мрежата. Оттам той лесно успя да развърже плътните завеси на палатката и да ги изхвърли навън.
— Ето какво ще ощастливи цяло племе негри — рече той. — С тая палатка ще се облекат хиляда туземци, тъй като те не употребяват много плат.
Балонът се поиздигна, но скоро стана явно, че пак се спуска надолу.
— Да слезем — предложи Кенеди — и да видим какво може да се направи с ризата.
— Повтарям ти, Дик, че нямаме никаква възможност да я поправим.
— Какво ще правим тогава?
— Ще пожертвуваме всичко, което няма да ни бъде крайно необходимо. Не искам по никой начин да се спираме в тоя край. Горите, чиито върхове докосваме, не са никак безопасни.
— Какво! Лъвове ли има там? Или хиени? — попита пренебрежително Джо.
— Нещо по-лошо, момчето ми, хора, и то най-свирепите хора, които се срещат в Африка.
— Отде знаете това?
— От пътешествениците, които са минали преди нас. После французите, които заемат колонията Сенегал, са били принудени да бъдат във връзка с околните племена. При управлението на полковник Федерб са били направени проучвания доста навътре в страната.
— Ние не сме далеч от река Сенегал — добави докторът, — но предвиждам, че нашият балон няма да ни прехвърли зад нея.
— Ако стигнем поне до бреговете й, няма да бъде зле — обади се ловецът.
— Това ще се опитаме и да направим — каза докторът. — Само че едно ме тревожи.
— Какво?
— Ще трябва да летим над планини, а това ще бъде трудно, тъй като аз не мога да увелича подемната сила на аеростата, дори при най-високата възможна температура.
— Да почакаме — предложи Кенеди, — а после ще видим.
— Бедната „Виктория“! — промълви Джо. — Привързал съм се към нея като моряк към кораба си! С мъка ще се разделя с нея! Тя не е вече това, което беше, когато тръгнахме, но не бива да я укоряваме! Направи ни големи услуги и много ще ми бъде мъчно, ако я изоставим.
— Успокой се, Джо. Ще я изоставим само ако се наложи. Тя ще ни служи до последните си сили. Искам от нея още двадесет и четири часа.
— Тя се изтощава — каза Джо, като погледна „Виктория“, — слабее, животът я напуска. Бедният балон!
— Ако не се лъжа — обади се Кенеди, — ето на хоризонта планините, за които ти говореше, Самуел.
— Да, те са — каза докторът, след като ги разгледа с далекогледа си. — Изглеждат много високи и трудно ще прелетим над тях.
— Не бихме ли могли да ги заобиколим?
— Не ми се вярва, Дик. Виж какво голямо пространство заемат — близо половината хоризонт!
— Те даже сякаш ни заобикалят — забеляза Джо. — Издигат се и отляво, и отдясно.
— Непременно трябва да прелетим над тях.
Тази много опасна стена сякаш приближаваше с изключителна бързина или по-право силният вятър носеше „Виктория“ към острите й върхове. Трябваше да се издигнат на всяка цена, за да не се блъснат в тях.
58
Сизиф — син на Еол (бог на ветровете) и коринтски цар, известен със своята жестокост. След смъртта си бил осъден да търкаля в ада грамаден камък до върха на една планина, откъдето той непрестанно падал.