— Хуа Мин ли? Защо е идвал тук? Той трябваше да се срещне с господин Хо в моя кабинет към два часа!
Домоуправителят очевидно се смути. След известно колебание каза:
— Докато поднасях чай на двамата господа в приемния салон, без да искам, чух какво си говорят. Подразбрах, че господин Хуа настоява по време на съвещанието моят господар да ви убеди да решите нещо, от което ще има изгода. Той дори предложи на господаря ми значително… хм, възнаграждение. Разбира се, господин Хо възмутено отказа.
Приближи се регистраторът:
— Искам да покажа на негово превъзходителство нещо доста странно — каза той.
Изглеждаше разтревожен и съдията побърза да нареди на домоуправителя:
— Доведи личната прислужничка на госпожа Хо!
После се приближи до кушетката. Регистраторът бе обърнал главата на покойницата. Лицето й бе силно разкривено, но си личеше, че е била красавица. Съдията определи възрастта й на около трийсет години. Регистраторът отметна косите й настрана и показа на съдията следа от тежка контузия над лявото слепоочие.
— Това е едното, което ме смущава, ваше превъзходителство — бавно каза той. — Другото е, че смъртта наистина е била предизвикана от задушаване, но нито един от шийните прешлени не е разместен. Измерих дължината на шнура, висящ от оная греда горе, на парчето с примката, което е върху масата, и на самата жена. Горе-долу е ясно как е могла да направи всичко. Стъпила е на оня стол, от там — на масата. Преметнала е шнура през гредата, вързала е единия му край на плъзгащ се възел и го е затегнала. После е направила примка на другия край, нахлузила я е около врата си и е скочила от масата, при което е съборила каната. Докато е висяла там, краката й почти са докосвали пода. Примката я е задушила постепенно, вратът й не се е счупил. Питам се защо не е сложила върху масата другия стол, та да скочи от него. Такъв скок е щял да счупи шийните й прешлени и би довел до моментална смърт. Ако този факт се свърже с контузията над слепоочието… — той замълча и многозначително погледна съдията.
— Имате право — Ди взе официалната бланка и я пъхна в ръкава си. Кога ли щеше да е в състояние да я попълни! Въздъхна и попита: — А какво ще кажете за часа на смъртта?
— Трудно е да се определи, ваше превъзходителство. Тялото е още топло, крайниците не са започнали да се вкочаняват… Но при това горещо време и в затворено помещение…
Съдията поклати разсеяно глава. Стоеше, вторачен в месинговата кутия. Беше с петоъгълна форма с изпъкнали страни, диаметърът й беше около една стъпка, а височината — около един инч. На капака й имаше процеп с формата на пет свързани спирали. През процепа се виждаше кафяв прах, изпълнил догоре кутията. Регистраторът проследи погледа на съдията.
— Това е часовник кадилница — обясни той.
— А, да, наистина. Петте спирали върху капака символизират петте елемента на живота. Всеки елемент е представен от една спирала. Ако се запали благовонието в началото на процепа, то ще гори бавно като фитил по протежението му. Погледнете, чаят, който се е разлял от чучура на каната, е овлажнил третата спирала и е угасил благовонието някъде по средата на цялата фигура. Ако можехме да разберем кога точно е била запалена кадилницата и колко време е било необходимо, за да стигне огънят до средата на третата спирала, ще можем доста точно да установим времето на самоубийството. Или по-скоро на…
Съдията прекъсна фразата си, защото в този момент влезе домоуправителят, придружен от висока, около петдесетгодишна жена в спретната кафява роба. Едрото й лице бе подпухнало от плач. Щом видя неподвижната фигура на кушетката, тя се разтресе в ридания.
— Откога тази жена е на служба при госпожа Хо? — обърна се съдията към домоуправителя.
— Повече от двайсет години, ваше превъзходителство. Служила е в семейството на госпожа Хо още когато тя е била госпожица, и пристигна с нея тук преди три години, когато господарката се омъжи за господин Хо. Не е кой знае колко умна, но е добросъвестна. Господарката беше много привързана към нея.
Съдията се обърна към прислужничката:
— Хайде, успокой се! Очевидно не си на себе си, но ако отговориш бързо на въпросите ми, ще можем да поставим по-скоро тялото в ковчег, както е редът. Кажи ми познаваш ли този часовник кадилница?
Жената обърса лицето си с ръкав и отговори с равен глас:
— Разбира се, ваше превъзходителство. Той гори точно пет часа, като всяка спирала изгаря за един час. Тъкмо се канех да изляза, когато господарката се оплака от застоялия въздух тук и аз запалих благовонието.