Хо се изправи и попита с леден глас:
— И защо смятате, че съм искал да убия жена си?
— Ще ви кажа! Вие сте разбрали за тайните й срещи с Фън, а когато ви е съобщила, че е бременна, сте решили да погубите и двамата с един удар. Помислили сте, че бащата на нероденото дете е Фън, и…
— Не, не е той! — изведнъж изкрещя Хо. — Нима мислите, че тази мизерна отрепка може да има… Не, детето беше мое, кълна се!… Единственото, за което ги биваше двамата, бяха разни лигави сантиментални празнословия!.. И състрадателните думи, които ги чувах да казват за мен, когато ги подслушвах: „Прекрасен, но доста скучен съпруг, който притежава тялото й, но — представете си! — не може да разбере възвишената й душа.“ А аз можех, можех… — от безсилен гняв той започна да заеква. После се овладя и продължи с по-спокоен тон: — Не исках дете от жена с душа на уличница, жена, която…
— Достатъчно! — отсече съдията. Той плесна с ръце и когато влезе началникът на стражата, му нареди: — Окови във вериги този убиец и го хвърли в затвора! Ще изслушам пълните му признания утре в съдебната зала — и след като отведоха Хо, се обърна към Йе Бън: — Прислужникът ще ви изпрати, господин Йе — а на другия корабопритежател каза: — А вие, господин Хуа, ще трябва да останете още малко, искам да поговоря с вас на четири очи.
Когато двамата останаха сами, Хуа каза раболепно:
— Негово превъзходителство разкри това престъпление в забележително кратък срок! Само като си помисли човек, че Хо… — и той тъжно поклати глава.
Съдията направи кисела гримаса.
— Не бях особено убеден, че Фън е извършителят на престъплението — сухо отбеляза той. — Уликите срещу него бяха като че ли прекалено много, а начинът, по който е било извършено убийството, никак не прилягаше на духовния му облик. Накарах носачите да ме доведат с паланкина по един заобиколен път, за да имам малко повече време за размисъл. Реших, че след като фалшивите „доказателства“ са могли да бъдат нагласени само от вътрешен човек, това трябва да е бил Хо. Добре познатият мотив: измамен съпруг, който иска с един удар да отмъсти и на невярната си жена, и на нейния любовник. Но защо Хо е чакал толкова дълго? Той е знаел всичко за бележките, които госпожа Хо е изпращала на Фън. Трябва доста отдавна да е открил, че се срещат тайно. Когато разбрах от доклада за огледа на тялото, че госпожа Хо е била бременна, реших, че именно тази новина е накарала съпруга й да пристъпи към действие. И съм бил прав, въпреки че, както видяхме, емоционалната му реакция не беше точно такава, каквато очаквах — вторачвайки в корабопритежателя мрачен поглед, съдията продължи: — Фалшивите „доказателства“ са могли да бъдат изфабрикувани само от вътрешен човек, запознат с часовника кадилница, както и с почерка на госпожа Хо. Това ви спаси от обвинение в извършване на убийството, господин Хуа!
— Мен, ваше превъзходителство! — ахна Хуа.
— Разбира се! Беше ми известно, че госпожа Хо ви е посещавала и че е отказала да приеме лъстивите ви предложения. Съпругът й не е знаел за това, но господин Фън е бил в течение на нещата. За вас това е сериозен мотив да искате да премахнете от пътя си госпожа Хо и господин Фън. Освен това сте имали възможност да го направите, защото около два часа, когато госпожа Хо е била сама в павилиона, сте били в градината. Вие не сте извършили убийството, господин Хуа, но сте виновен, тъй като сте направили опит да прелъстите чрез изнудване омъжена жена, което ще бъде потвърдено от господин Фън. Освен това сте предложили и подкуп на съпруга й, което ще бъде потвърдено от домоуправителя му. Той е чул разговора ви по пладне. Утре в съдилището ще ви представя обвинение за тези две престъпления и ще ви осъдя да лежите в затвора, колкото ви се полага. Това ще бъде краят на кариерата ви в Бънлай, господин Хуа!