— Майко мила, ако на всяка кола, която унищожаваш, ми даваха по петаче, досега да съм излязла в пенсия — възкликна тя.
— Нямам никаква вина.
— Да де, ти никога нямаш вина. За всичко е виновна гадната ти карма. По отношение на колите явно си в списъка на десетте най-големи кутсузи.
— Не се и надявам, че имаш новини от Рейнджъра.
— Не, освен че Вини даде папката на Джойс.
— Тя израдва ли се?
— Получи оргазъм насред кантората. Наложи се ние с Кони да си търсим някакво оправдание, за да се разкараме от стаята, преди да сме се издрайфали направо върху бюрата.
Джойс Барнхард е голяма гадина. В детската градина ми плюеше в млякото. В гимназията пускаше какви ли не слухове за мен и ме издебваше в момичешката съблекалня, за да ме снима гола. И още преди мастилото да е изсъхнало върху брачното ми свидетелство, я заварих по гол гъз заедно с мъжа ми (вече бивш) върху новичката маса в трапезарията.
И синя пъпка да я тръшнеше, пак нямаше да е достатъчно.
— После на колата на Джойс й се случи нещо странно — допълни Лула. — Докато говореше с Вини в кантората, някой, моля ти се, й надупчил с отвертка гумата.
Вдигнах вежди.
— Това е Божият пръст — оповести Лула, после натисна педала на червения си файърбърд и наду до дупка стереоуредбата — направо щяха да ни изпопадат пломбите.
Подкара по Норт Клинтън, зави по Линкълн, после отпраши през Чамбърс. Свали ме пред паркинга на блока ми — Мичъл и Хабиб не се виждаха никакви.
— Чакаш ли някого? — поинтересува се колежката ми.
— Днес ме следяха двама с черен линкълн, надяваха се да ги отведа при Рейнджъра. Сега нещо не ги виждам.
— Доста народ търси Рейнджъра.
— Как мислиш, дали той е убил Хомър Рамос?
— Представям си го да убива Рамос, но не и да подпалва сграда. И да се държи като последния смотаняк.
— Например да се остави да го снима охранителната камера.
— Няма начин да не е знаел за камерите. Сградата е на Александър Рамос. А Рамос не е от хората, които ще си оставят магарето насред калта. Има офиси в сградата. Знам, понеже са ми се обаждали оттам, докато практикувах предишната си професия.
Предишната професия на Лула беше компаньонка, затова не се впуснах да я разпитвам за подробностите.
Разделих се с нея и влязох като хала през двойната стъклена врата на тесния ни вход. Живея на втория етаж, така че можех да избирам между стълбището и асансьора. Днес все пак избрах асансьора — бях останала без капчица сили, докато гледах как количката ми става на въглен.
Влязох в апартамента, закачих си чантата и якето и надзърнах да видя как е хамстерът Рекс. Тичаше си в колелото в стъкления аквариум, розовите му крачета почти не се виждаха върху червената пластмаса.
— Ей, Рекс! — рекох му. — Как е животът?
Той поспря, размърда мустачки и ме погледна с блеснали очета в очакване от небето да му падне храна. Дадох му от кутията в хладилника една стафидка и му разказах за колата. Той напъха стафидата в бузата си и продължи да тича. На негово място щях да си я изям веднага и да откъртя. Честно казано, не го разбирам това тичане за забава. Мен можеш да ме накараш да тичам само ако знам, че ме е подгонил някой бабаит, който си пада по серийните осакатявания.
Проверих телефонния секретар. Едно-единствено съобщение. Без думи. Само дишане. Надявах се да е дишането на Рейнджъра. Прослушах го още веднъж. Звучеше си съвсем нормално. Не беше перверзно дишане. Нито дишане, от което те побиват тръпки. Можеше да е и дишането на някой от телефонните техници.
Оставаха ми два часа, докато дойде гаджето, затова излязох на стълбищната площадка и почуках на вратата на съседа.
— Какво? — изкрещя господин Волески, за да надвика тътнещия телевизор.
— Исках да ви помоля за вестника. Пак се случи нещо на колата ми, смятам да прегледам обявите за коли на старо.
— Пак?
— Нямам никаква вина. Той ми връчи вестника.
— На твое място щях да търся разпродажба на бракувано армейско имущество. Теб само танк те оправя.
Върнах се в апартамента и изчетох всички обяви за автомобили втора употреба и забавната страница. Тъкмо се бях заплеснала в хороскопа си, когато иззвъня телефонът.
— Баба ти при теб ли е? — подвикна майка ми.
— Не.
— Сдърпа се нещо с баща ти и се затвори в стаята си. А после, моля ти се, що да видя — качва се на такси!
— Сигурно е отишла при някоя приятелка.
— Вече се обадих на Бети Заяк и Ема Гетс — не са й виждали очите.
На вратата се позвъни и сърцето ми подскочи. Надзърнах през шпионката. Баба ми Мазур!