— Става. Ако има нещо, само свирни и ще ти се притека на помощ.
Лула отпраши с колата, а аз се промъкнах крадешком до задния вход на Мънсън и се долепих до стената — да не ме види. Тръснах лютивия спрей, за да видя дали вътре има нещо, и нададох ухо да чуя кога Лула ще похлопа на предната врата.
Тя почука след няколко минути — чу се приглушен разговор, после някой се приближи до задната врата и отключи. Вратата се отвори и навън излезе Морис Мънсън.
— Стой, не мърдай! — подвикнах аз и теглих един шут на вратата. — А си мръднал, а съм те напръскала с лютивия спрей!
— Ах, ти! Изигра ме!
Държах в лявата ръка спрея, а в дясната — белезниците.
— Обърни се — наредих аз. — Горе ръцете! Долепи длани до стената!
— Мразя те! — изписка негодникът му с негодник. — Същия дол дренки си като жена ми. Подла властна лъжкиня. Дори приличаш на нея. Същата чорлава къдрава кестенява коса — не ти трябва сплъстено валмо!
— Сплъстено валмо ли! Я повтори!
— Живеех си живота, ама тая кучка оплеска всичко. Имах си голяма къща и хубаво автомобилче. Имах си дори съраунд саунд.
— И какво стана?
— Оная пачавра ме заряза. Бил съм скучен. Представяш ли си! Един прекрасен ден си намери адвокат и ми се изтърси с пикап — обра ме до шушка. Отмъкна ми всичко, цялата покъщнина, всички сервизи до последната чашка, задигна дори лъжиците. — Той махна към къщата. — Само това ми остана. Някаква си скапана къща и краун Виктория втора употреба, която на всичкото отгоре ще изплащам още цели две години. А съм бъхтил цели петнайсет години във фабриката за копчета, сили не ми останаха и сега какво! Тъпча се с овесена каша в тая миша дупка.
— Майко мила!
— Я чакай малко — сепна се той. — Дай поне да заключа. Къщата не е нищо особено, но ми е всичко, което ми е останало.
— Добре, заключвай. Но без резки движения.
Мънсън ми обърна гръб, заключи, завъртя се като пумпал и ме бутна.
— О, пардон! Извинявай. Изгубих равновесие.
Аз се дръпнах.
— Какво държиш в ръката си?
— Запалка. Все си виждала запалка, нали? Знаеш ли как работи?
Той я щракна и се показа пламъче.
— Пусни я на земята!
Онзи я размаха.
— Виж я колко е хубава. Запалката, де. Знаеш ли каква е тая запалка? А на бас, че няма да се сетиш.
— Казах вече, пусни я.
Мънсън я вдигна и я доближи до лицето ми.
— А сега ще изгориш. Вече не можеш да го предотвратиш.
— Какви ги дрънкаш, бе! Ужас!
Бях облечена в дънки, бяла тениска и отгоре бархетна риза на зелено-черни карета. Погледнах надолу и видях, че пешът на ризата гори.
— Да изгориш в пъкъла дано! — подвикна ми Мънсън.
Пуснах белезниците и лютивия спрей и за нула време смъкнах ризата. Метнах я на земята и я угасих с крака. Докато я гася, Мънсън офейка. Натиснах задната врата. Грънци! Заключено. Чу се двигател на автомобил. Погледнах към черния път и що да видя — краун викторията профуча покрай мен.
Вдигнах ризата от земята и пак си я облякох. Долната дясна част я нямаше.
Лула се бе облегнала на колата си, когато се показах иззад ъгъла.
— Къде е Мънсън? — попита тя.
— Няма го.
Тя ми погледна ризата и вдигна вежда.
— Мога да се закълна, че когато започнахме, ризата ти си беше цяла-целеничка.
— Не ми се говори за това.
— Както гледам, ризата ти е опечена. Първо колата ти, а сега и ризата. Както е тръгнало, тази седмица ще биеш всички рекорди.
— Изобщо не ми се налага да си вадя хляба така — проплаках аз. — Има толкова много хубави работи, а виж с какво съм седнала да се занимавам.
— И какви са тия хубави работи?
— В „Макдоналдс“ на Маркет търсят хора.
— Чувала съм, че ако работиш там, ти дават пържени картофки на корем.
Натиснах и предната врата на Мънсън. И тук заключено. Надзърнах през прозореца на партера. Мънсън беше лепнал отгоре избелял от слънцето лист хартия на цветчета, но отстрани пак бе останала пролука. Стаята беше в доста окаяно състояние. Издраскано дюшеме. Продънено канапе, заметнато с протъркана кувертюра от жълт плюш. Допотопен телевизор върху евтина метална поставка. Масичка от светло дърво пред канапето — дори оттук виждах, че лакът се е олющил.
— Дъртият откачен Мънсън май наистина се е докарал до просешка тояга — отбеляза Лула, след като огледа заедно с мен стаята. — Все съм си мислела, че един убиец и изнасилван живее по-добре.
— Разведен е — поясних аз. — Жена му го е обрала до шушка.
— Нека това ти е за обица. Опичай си акъла и гледай да докараш първа пикапа.
Когато се върнахме в кантората, джипът на Джойс още си беше на паркинга отпред.