— Мислех, че досега се е омела — отбеляза Лула. — Дали не се затворила с Вини за обеден сеанс?
Горната ми устна затрепери ядно. Ако се вярва на слуховете, навремето Вини бил влюбен до уши в някаква патка, а Джойс пък си падала по едричките кучета. Но кой знае защо, мисълта, че сега двамата са заедно, ми се видя още по-гнусна.
Камък ми падна от сърцето, когато двечките с Лула нахълтахме като хали в предния кабинет и заварихме Джойс да седи на канапето.
— Знаех си аз, че каквито сте ни смотани, няма да се бавите дълго — подметна тя. — Не сте го заловили, нали?
— На ризата на Стеф й се случи случка — обясни Лула. — Затова и решихме да не преследваме нашия човек.
Кони си лакираше ноктите.
— Джойс е убедена, че знаете къде живее Рейнджъра.
— То оставаше да не знаем — подвикна Лула. — Но няма да кажем на Джойс, понеже тя си пада по предизвикателствата.
— Съветвам ви да ми кажете — закани се Джойс, — в противен случай ще се оплача на Вини, че укривате от мен информация.
— Мале, ами сега! Много ме уплаши! — подсмихна се Лула.
— Не знам къде живее — намесих се и аз. — Никой не знае. Но веднъж го заварих на телефона, говореше със сестра си в Статън Айланд.
— Как се казва сестрата?
— Мари.
— Мари Маносо ли?
— Не знам. Може и да се е оженила. Но не е кой знае каква философия да я намериш. Работи в шивашката фабрика на Мако Стрийт.
— Тръгвам незабавно натам — оповести Джойс. — Ако се сетите още нещо, звъннете ми. Кони ми има телефона.
Докато гледахме как Джойс подкарва джипа и отпрашва надолу по улицата, в кабинета цареше тишина.
— Всеки път, когато влезе тук, ми замирисва на сяра — наруши мълчанието Кони. — Все едно на канапето ти се е тропосал самият Антихрист.
Лула ме стрелна с очи.
— Рейнджъра наистина ли има сестра в Стейтън Айлънд?
— Всичко е възможно.
Но бе малко вероятно. Всъщност сега, като се замислих, се сетих, че и шивашката фабрика май не е на Мако Стрийт.
Глава 4
— Леле-мале! — възкликна Лула. — Не се обръщай, но се задава баба ти.
Завъртях очи.
— Баба ми ли?
— Само това не! — простена Вини някъде от дъното на вътрешния кабинет.
Чу се как братовчед ми се суети. Затръшна вратата на кабинета и пусна резето.
Баба влезе царствено и се огледа.
— Божичко, каква дупка! — зацъка тя. — Какво друго може да се очаква от Плъмови!
— Къде е Мелвина? — попитах я.
— Отскочи до бакалията да купи месо. Така и така бяхме наблизо, та си рекох — защо да не отскоча да поговоря с Вини да ме вземе на работа!
Всички извърнахме глави към затворената врата на Вини.
— Каква работа търсите? — намеси се Кони.
— Искам да издирвам хора, не спазили съдебната гаранция — поясни баба. — Защо и аз да не се отъркам о големите пари! Имам си пистолет и всичко останало.
— Ей, Вини! — провикна се Кони. — Имаш посетителка.
Вратата се открехна, Вини надзърна отвътре и изгледа кръвнишки Кони. После се обърна и към баба.
— Една! — възкликна и се опита да си лепне усмивка — без особен успех.
— Винсънт! — ухили се сладко-сладко баба.
Братовчед ми запристъпва от крак на крак — идеше му да хукне и да избяга, но съзнаваше, че няма да стигне далеч.
— Какво обичаш, Една? Може би си платила гаранцията на някого, а той е духнал и искаш ние да го издирим.
— Няма такова нещо — отвърна баба. — Мислех да се хвана някъде на работа, ще ми се да стана агентка при теб.
— Не може — отсече Вини.
— Но не ме смяташ за стара, нали? — наежи се баба ми.
— Божичко, не! Изобщо не изглеждаш стара. Но дъщеря ти ще получи пристъп. Не че имам нещо против Елън, тя обаче няма да одобри.
— Елън е прекрасен човек — натърти баба, — но й липсва въображение. Същата като баща си е, лека му пръст. — Тя стисна устни. — Беше голям досадник. Но както и да е. Да се смятам ли за назначена?
— Не мога да го направя, Една. Искам да ти помогна, но за тая работа се искат някои умения.
— Имам си умения всякакви — изрепчи баба. — Знам да стрелям, знам да псувам, падам си любопитна. Освен това имам и права. Имам право на труд — натърти тя и изгледа под вежди Вини. — Нещо не виждам да си наел възрастни хора. Не ми предоставяш равни възможности. Проявяваш дискриминация към възрастните хора. Смятам да се оплача от теб в ААП.
— ААП — това е Американската асоциация на пенсионерите, нали? — напомни й Вини. — П означава пенсионери. В асоциацията смятат, че пенсионерите имат право на почивка, а не на труд.
— Добре де — предаде се баба. — Ами ако седна ей на онова канапе и не мръдна, докато не умра от глад? Ще те видя тогава какво ще правиш!