Лула подсвирна.
— При тая жена няма ала-бала.
— Ще помисля — обеща Вини. — Не обещавам нищо, но ако изпадне нещо като за теб…
Той отново се шмугна в кабинета си и пусна всички резета.
— Е, пак е нещо — отбеляза доволна баба. — А сега да тръгвам! Ще видя какво е направила Мелвина. Имаме големи планове за следобеда. Ще идем да огледаме няколко апартамента, после ще се отбием до погребалния дом на Стива, за опелото на Маделин Кручман. Доколкото чух, изглеждала много добре. Доли й направила косата, турила й и малко боя да й открои лицето. Ако ми хареса, обеща да боядиса и моята коса.
— Тичай тогава, какво още се бавиш! — възкликна Лула.
Двете с баба се ръкуваха най-церемониално и баба ми си тръгна.
— Нещо ново за Рейнджъра или Хомър Рамос? — попитах аз Кони.
Кони отвори шишенцето с лак.
— Рамос е застрелян от упор. Според някои намирисвало на екзекуция.
Кони произлиза от род, където са наясно с екзекуциите. Джими Пердето й се пада вуйчо. Не знам как му е истинското фамилно име. Знам само, че Джими си е перде — взел ли те е на мушка, спукана ти е работата. Израсла съм с разказите за Джими Пердето точно както другите деца растат с приказките за Котарака в чизми. В моя квартал Джими Пердето си е цяла легенда.
— Ами полицията? Каква е нейната гледна точка днес? — поинтересувах се аз.
— Издирват Рейнджъра, и то не на шега.
— Като свидетел ли?
— Доколкото знам, като всичко.
Кони и Лула ме погледнаха.
— Е? — попита Лула.
— Какво е?
— Знаеш много добре какво.
— Не съм сигурна, но според мен Рейнджъра не е мъртъв — отвърнах аз. — Просто имам такова чувство.
— Бре, бре, бре! Така си и знаех — прихна Лула. — Гола ли беше, когато го получи това чувство?
— Не!
— Толкова по-зле. На твое място щях да бъда гола — подметна колежката.
— Трябва да тръгвам — рекох. — Ще ида да съобщя на Откаченяка лошата новина за Сребристата фурия.
Хубавото на Откаченяка е, че почти винаги си стои вкъщи. Лошото е, че докато къщата му е пълна, главата му често е празна.
— Майко мила! — възкликна той, след като ми отвори. — Пак ли съм си забравил датата, когато трябва да се явя пред съда?
— Датата ти е след цели две седмици, смятано от утре.
— Страхотно.
— Трябва да поговорим за Сребристата фурия. Малко е чукната. Няма й го и десният заден мигач. Но ще я закарам на сервиз.
— Не се притеснявай, маце. Случва се.
— Дали да не поговоря със собственика?
— С Прекупвача!
— Точно така, с Прекупвача. Къде мога да го намеря?
— В последната къща от редицата. Има си и гараж, маце. Представяш ли си! Гараж!
Бях прекарала зимата в това да чегъртам леда по предното стъкло и напълно разбирах защо Откаченяка се вълнува толкова от някакъв си гараж. И аз бях на мнение, че е прекрасно да си имаш гараж.
Последната къща беше на около километър, затова се качихме на колата.
— Как мислиш, ще го намерим ли вкъщи? — попитах Откаченяка, когато стигнахме края на пресечката.
— Прекупвача винаги си е вкъщи. Не може да мърда много-много, нали трябва да прекупува.
Натиснах звънеца, отвори ни Дуги Крупър. Беше ми съученик, но не го бях виждала от години. Дори бях подочула, че бил отишъл да живее в Арканзас и там бил умрял.
— Я, Дуги! — възкликнах аз. — Мислех, че си мъртъв.
— Не, не съм, само ми се искаше да съм мъртъв. Преместиха баща ми в Арканзас и аз от немай-къде заминах с него, но това там не е живот. Няма тръпка, ще знаеш. А ако решиш да идеш на море, трябва да пътуваш няколко дена.
— Ти ли си Прекупвача?
— Тъй вярно. Същият. Ако ти трябва нещо, веднага ти го доставям. И се споразумяваме за цената.
— Нося ти лоши новини, Дуги. Сребристата фурия катастрофира.
— Тя самата си е катастрофа, моето момиче. Навремето си я харесвах, но сега не мога да я пробутам на никого. Щом я върнеш, ще взема да я бутна от някой мост. Освен ако не си решила, разбира се, да я купиш.
— Не ми върши работа. От сто километра бие на очи. Трябва ми кола, която да е незабележима.
— Незабележима кола, значи. Май ми се намира такава — оповести Дуги. — Я ела отзад да поогледаме.
Отзад всичко беше задръстено с автомобили: и пътят, и дворът, и гаражът.
Дуги ме заведе при черен форд ескорт.
— Ето ти автомобилче, с което няма да те забележи никой.
— На колко години е?
— Не знам, но е навъртял доста километри.
— Не е ли посочена годината на производство?
— Точно на този модел — не.
Виж ти!
— Ако ти трябва кола с година, това ще се отрази неблагоприятно на цената.
— Колко неблагоприятно?