Завих към паркинга и що да видя — Морели! Беше се облегнал на джипа си и бе кръстосал крака при глезените. Заключих буика и отидох при него. Отегчението върху лицето му беше изместено от мрачно любопитство.
— Пак ли си го подкарала тоя буик? — попита ме той.
— Сега-засега — да.
Морели ме огледа от глава до пети и махна от косата ми една борова игличка.
— Страх ме е да попитам — подметна той.
— Следя едни хора.
— Лепнеш цялата.
— От смолата. Бях на един бор.
Морели се ухили.
— Подочух, че във фабриката за копчета търсели хора.
— Какво знаеш за Ханибал Рамос?
— Майко мила! Само не ми казвай, че си тръгнала да следиш Рамос. Той вече наистина е от лошите.
— Не ми се видя лош. Изглежда съвсем обикновен. По-точно, изглеждаше, докато не насочи срещу мен патлака.
— Не го подценявай. Ханибал ръководи империята на Рамос.
— Мислех, че я ръководи баща му.
— Ханибал се е заел с всекидневното ръководство. Ако се вярва на мълвата, старецът се е поболял. Винаги си е бил непредсказуем, но според моя източник сега съвсем го е ударил през просото и роднините му са наели гледачи, които да го държат под око, да не би да му хрумне да се запилее някъде и да не се върне повече.
— Алцхаймер ли?
Морели сви рамене.
— Не знам.
Погледнах се и видях, че съм си ожулила до кръв коляното.
— Като помагаш на Рейнджъра, нищо чудно да се забъркаш в нещо и да те обявят за съучастница — предупреди ме Морели.
— Кого, мен ли?
— Каза ли му да се свърже с мен?
— Не съм имала възможност. Пък и ако му оставяш съобщения на пейджъра, той ги получава. Просто не иска да отговаря.
Морели ме притегли плътно до себе си.
— Миришеш на борова гора.
— Сигурно е от смолата.
Хвана ме за кръста и ме целуна по вратлето.
— Много си секси.
На него всичко му беше секси.
— Защо не дойдеш с мен у нас. Ще те целуна по коляното и ще ти стане по-добре.
Примамливо.
— Ами баба?
— Тя няма да забележи. Сигурно вече спи като заклана.
Един от прозорците на втория етаж в блока се отвори. Моят прозорец. И оттам се показа баба.
— Ти ли си, Стефани? Кой е този с теб? Джо Морели ли?
Джо й махна.
— Здрасти, госпожо Мазур.
— Какво стърчите там? — поинтересува се баба. — Качете се да си хапнете сладичко. На прибиране от погребалния дом се отбихме в супермаркета и купих крем-пита.
— Мерси — отвърна Джо. — Но трябва да се прибирам. Утре съм ранна смяна.
— И ще се лишиш от крем-пита! — възкликнах невярващо аз.
— Не ми се яде пита.
Мускулите между краката ми се свиха.
— Е, аз ще си отрежа едно парче — провикна се баба, — прегладняла съм като вълк. Вляза ли в погребален дом, и ми се отваря страшен апетит.
Прозорецът се затвори и баба изчезна.
— Та ще дойдеш ли с мен? — попита пак Морели.
— Ти имаш ли крем-пита?
— Имам нещо по-вкусно.
Така си беше. Проверявала съм.
Прозорецът се отвори отново и баба проточи врат.
— Стефани, търсят те по телефона. Да му кажа ли да ти звънне по-късно?
Морели вдигна вежди.
— Значи те търси мъж, а?
И двамата си помислихме: Рейнджъра.
— Кой се обажда? — попитах аз баба.
— Някой си Брайън.
— Сигурно е Саймън Брайън — обясних на Морели. — Заради Каръл Забо се налага да му правя мили очи.
— Не думай! Наистина ли ти се обажда заради Каръл Забо?
— Надявам се. — Не виждах за какво друго ще ми се обажда Брайън Саймън, освен заради Каръл или в краен случай, за да ме сваля. — Качвам се ей сега — провикнах се. — Нека ти даде номера, аз ще му звънна.
— Разби ми сърцето — оплака се Морели.
— Баба ще остане само още ден-два, после ще го отпразнуваме.
— До ден-два ще остана без ръка.
— Горкият ти!
— Сериозно ти говоря, не се и съмнявай — натърти Морели.
Целуна ме — изобщо не се съмнявах в нищо. Пъхна ръка под тениската ми, мушна език дълбоко в устата ми… и аз чух как някой свири оглушително.
Госпожа Файн и господин Моргенстърн се бяха залепили на прозорците и току подсвиркваха, привлечени от крясъците, които си разменяхме с баба. И двамата изръкопляскаха и започнаха, да дюдюкат.
Госпожа Бенсън също си отвори прозореца.
— Какво става тук? — поинтересува се тя.
— Секс на паркинга — поясни господин Моргенстърн.
Морели ме погледна замислено.
— Както е тръгнало, може и дотам да се стигне.
Обърнах се, хукнах към входа и взех на бегом стълбите. Отрязах си от крем-питата и чак тогава звъннах на Саймън.
— Казвай сега — подканих.
— Обаждам ти се за една услуга.
— Не правя секс по телефона — отрязах го аз.
— Не ти искам секс по телефона. Това пък откъде ти хрумна?