— Бре, бре, бре! — подвикна Лула. — Правилно ли чух? Къде си пъхаш големия дебел нос — в разследването на Рамос ли?
— Случайно се натъкнах на…
Лула се ококори.
— Работиш за Рейнджъра!
Вини изскочи като тапа от вътрешния кабинет.
— Наистина ли работиш за Рейнджъра?
— Не. Не работя за него. В това няма и грам истина.
Пак излъгах — е, чудо голямо, една лъжа повече или по-малко, не е ли все тая!
Входната врата се отвори с гръм и трясък и в помещението връхлетя Джойс Барнхард.
Ние с Лула и Кони се завтекохме да вържем Боб на каишката.
— Злобна тъпанарка! — изкрещя ми Джойс. — Да ме прати за зелен хайвер! Рейнджъра няма сестра, която работи в шивашката фабрика на Мако Стрийт.
— Може да е напуснала — отбелязах аз.
— Точно така, хората непрекъснато си напускат работата — подкрепи ме Лула.
Джойс погледна надолу към Боб.
— Това пък какво е?
— Това е куче — отвърнах и му скъсих каишката.
— Защо козината му стърчи така?
И това го казва жена, която така си тупира косата, че изглежда с цяла педя по-висока.
— Ако не броим зеления хайвер, напредваш ли с издирването на Рейнджъра? — поинтересува се Лула. — Успя ли да го откриеш?
— Още не, но обръчът се стеснява.
— На друг ги разправяй тия! — прихна Лула. — А на бас, че нямаш нищо.
— А на бас, че ти пък нямаш талия — изсъска Джойс.
Лула скочи.
— Така ли? А ако ти хвърля една пръчка, ще идеш ли да ми я донесеш?
Боб завъртя опашка.
— Хайде да го оставим за после — рекох му аз.
Вини пак се показа от кабинета си.
— Каква е тая олелия? Не си чувам мислите.
Ние с Лула и Кони се спогледахме и прехапахме долни устни — да не прихнем в неудържим смях.
— Вини! — изгука Джойс и насочи върховете на огромните си цици към него. — Днес изглеждаш добре.
— Така си е. И ти не изглеждаш зле — отвърна братовчед ми и погледна Боб. — Та какво ще правим с кучето, на което днес не му върви с козината?
— Нищо няма да го правим. Сега съм му кучегледачка.
— Дано ти плащат добре. Отдавна не бях виждал такъв проскубан помияр.
Погалих Боб зад ушето.
— Според мен е много умничък.
По негов си първобитен начин.
— Какво ново-вехто? — попита Джойс. — Имате ли вести за мен?
Вини се позамисли, погледна Кони, после Лула, накрая мен и пак се пъхна в кабинета си.
— Никакви новини — оповести Кони.
Джойс присви очи и се взря в затворената врата на Вини.
— Мижитурка!
Вини отвори вратата и я изгледа на кръв.
— Да, ти — подвикна Джойс.
Вини пак се скри зад вратата и пусна всички резета.
— Мухльо! — изсъска Джойс и направи съответния жест.
Врътна се на остри токчета и си понесе задника към вратата.
Ние завъртяхме очи.
— Сега какво? — поинтересува се Лула. — Какви са плановете ви с Боб.
— Нищо определено… Малко това, малко онова.
Вратата на Вини се отвори за пореден път.
— Какво ще кажеш за малко Морис Мънсън? — подвикна той. — Това тук не е благотворително дружество.
— Морис Мънсън е луд за връзване — изкрещях на свой ред аз. — Опита се да ме подпали.
Вини сложи ръце на хълбоците.
— И какво от това? Такава ти е работата.
— Добре, де — отвърнах. — Ще ида да ти го доведа тоя Морис Мънсън. А ако тръгне да ме гази с кола? Ако ме подпали и ми цепне главата с крика? И това ли ми влиза в работата? Добре, ще ида да я върша.
— Ей така те искам! — одобри Вини.
— Я чакай — спря ме Лула. — Не мога да изтърва такъв купон. Ще дойда с теб.
Напъха ръце в ръкавите на сакото и грабна дамската си чанта, толкова голяма, че преспокойно щеше да побере пушка с рязана цев.
— Добре — рекох й и огледах хубавичко чантата. — Какво толкова носиш вътре?
— „Тек–9“.
Любимото оръжие на всички мутри в града.
— Имаш ли разрешително?
— За какво ти е разрешително?
— Ако искаш, ме обяви за ненормална, но ще се чувствам много по-добре, ако оставиш патлака тук.
— Божичко, вечно оплескваш всичко — промърмори колежката.
— Дай пистолета на мен — предложи Кони. — Ще го използвам за преспапие. Тъкмо да придава атмосфера на кабинета.
— Невъзможни сте! — простена Лула.
Отворих вратата и Боб излетя навън. Спря с блеснали очи при буика и завъртя опашка.
— Много ми е умничък — похвалих го пред Лула. — Возил се е само веднъж в колата ми, а вече я познава.