— Да, харесват му — отвърна Каръл. — Но иска да си пусна косата по-дълга. Било модно.
Лично аз не бих се доверявала на модните предпочитания на мъж с прякор, излязъл му покрай хвалбите какъв страхотен секс правел със смазана пушка. Но това си е лично мое мнение, за другите не знам.
— Та я повтори защо си се покатерила на тоя парапет!
— Защото предпочитам да умра, отколкото да лежа в затвора.
— Казах ти вече, няма да лежиш в никакъв затвор. Пък и да лежиш, няма да е за дълго.
— За мен е дълго и един-едничък ден! Дори час! Там те карат да се съблечеш, както те е майка родила, а после се дупиш, за да проверят дали не си скрил оръжие. И ходиш в кенефа пред очите на всички. Нито за миг не можеш да се усамотиш. Гледах един филм по телевизията.
Сега вече й влизах донякъде в положението. И аз ще предпочета да сложа край на живота си, вместо да търпя всичко това.
— Може пък да ти се размине — подхванах пак. — Познавам се с Брайън Саймън. Мога да поговоря с него. И да го убедя да свали обвиненията.
Лицето на Каръл светна.
— Наистина ли? Ще го направиш ли заради мен?
— Ама разбира се. Не ти обещавам нищо, но ще опитам.
— А ако той не свали обвиненията, пак мога да се самоубия.
— Точно така.
Натоварих Каръл заедно с тухлата четворка в нейната кола и се отбих да си взема кафе и кутия глазирани шоколадови понички. Все пак се бях потрудила добре, бях спасила живота на Каръл, поне едни понички заслужавах.
Занесох кафето и поничките в кантората на Вини на авеню Хамилтън. Не исках да се излагам на опасността да излапам поничките до шушка. Освен това се надявах Вини да ми възложи още нещо. Като агентка по издирването на хора, просрочили гаранцията, ми плащаха само ако доведа нарушител. В момента не издирвах никого.
— Пак се вредихме! — провикна се иззад кантонерките Лула. — Ето ги и поничките!
Лула е висока метър и шейсет и две, тежи цели деветдесет кила и както би могло да се очаква, разбира много от понички. Тази седмица беше в монохромно настроение — косата, кожата и червилото й бяха все с цвят на какао. Цветът на кожата си беше постоянен, затова пък цветът на косата се сменяше през седмица.
Лула завежда архива на Вини и ми помага, когато имам нужда от подкрепление. Тъй като не съм от най-добрите издирвачи на хора, просрочили съдебната гаранция, а Лула не е от най-добрите подкрепления, обикновено сме тъжна гледка — ставаме за „Най-смешните полицейски клипове“, но в аматьорски вариант.
— Какво е това, шоколадови понички ли? — попита Лула. — Тъкмо си говорехме с Кони, че няма да ни дойде зле да си подсладим живота с някоя и друга поничка, нали, Кони?
Кони Росоли е завеждаща канцеларията на Вини. Седеше на бюрото си насред помещението и си гледаше в огледалцето мустачките.
— Мисля пак да си направя електролиза — оповести тя. — Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че няма да е зле — отвърна Лула и се почерпи с поничка. — Пак си заприличала на Гручо Маркс.
Отпих от кафето и се заех да прехвърлям папките върху писалището на Кони.
— Има ли нещо ново?
Вратата към кабинета на Вини се отвори с гръм и трясък и той надзърна отвътре.
— Има, има… И е все за теб!
Лула изду устни. Кони сбърчи нос.
Мен пък ме присви под лъжичката. Най-често ми се налагаше да моля едва ли не на колене за някаква работица, а ето че сега Вини ни в клин, ни в ръкав сам се натискаше.
— Какво става тук? — попитах.
— Рейнджъра — поясни Кони. — Изчезнал е яко дим. Не отговаря на пейджъра.
— Вчера кретенът му с кретен не се яви в съда — добави Вини.
Обикновено се радвам, ако някой не се е явил — това означава, че и аз ще изкарам някой и друг долар, докато го убеждавам да се довери на системата. Този път обаче щях да видя пари през крив макарон — ако Рейнджъра не иска да го намериш, хич не си прави труда да го търсиш: той става неоткриваем, и толкоз.
Рейнджъра ми е колега, също издирва хора, просрочили съдебната гаранция. За разлика от мен обаче си разбира от работата. Горе-долу ми е връстник плюс, минус пет години, с кубинско потекло е и съм почти сигурна, че убива само лошите. Преди половин месец някакъв тъпанар от полицията го спипал, че носи оръжие без разрешително. Всяко второ ченге в Трентън познава Рейнджъра и знае, че той носи оръжие без разрешително, но си затваря очите. Така де, чудо голямо! Този обаче бил новобранец и явно никой не му е обяснил как стоят нещата. И така, натегачът му с натегач окошарил Рейнджъра и вчера той трябваше да се яви пред съдията — да му дръпне едно конско. Междувременно Вини се изръси с цяло състояние, за да му плати гаранцията, и сега се чувстваше излъганата камила. То бива, бива, но чак пък толкоз: първо Каръл, сега и Рейнджъра. Като за вторник лошо начало.