— Ако не ти беше баба, щях да й тегля куршума.
— Жалко! — възкликна баба. — Винаги изпускам най-интересното.
Скочих на крака и си оправих тениската.
— Не си пропуснала кой знае какво. Тъкмо се канех да направя мляко с какао. Някой иска ли?
— Разбира се — обади се баба. — Чакай да си наметна пеньоара.
Рейнджъра ме погледна. В стаята беше тъмно, само откъм спалнята се процеждаше мъничко светлина. Въпреки това успях да видя, че той се подсмихва, а очите му са сериозни.
— Спасена от баба си!
— Ти мляко с какао искаш ли?
Рейнджъра ме последва в кухнята.
— Не, мерси.
Дадох му листчето, където бях нарисувала къщата.
— Ето ти схемата, за която ме помоли.
— Имаш ли да ми казваш още нещо?
Знаеше за Александър Рамос.
— Откъде разбра?
— Държа под наблюдение къщата на плажа. Видях те как качваш на колата Рамос.
Напълних две чаши с мляко и ги пъхнах в микровълновата.
— Тоя не е добре! Да спира който му падне колкото да си проси цигари!
Рейнджъра се подсмихна.
— Опитвала ли си някога да откажеш цигарите?
Поклатих глава.
— Тогава не можеш да му влезеш в положението.
— А ти някога пушил ли си?
— Всичко съм правил. — Рейнджъра вдигна от плота алармата и я завъртя. — Забелязах, че предпазната верига е счупена.
— Ти не си първият ми посетител тази нощ.
— Какво се е случило?
— Един с просрочена съдебна гаранция ми се изтърси в апартамента. Прострелях го в крака и той си обра крушите.
— Сигурно не си чела „Наръчник за залавяне на хора, просрочили съдебната гаранция“. Ако случайно не знаеш, длъжни сме да залавяме лошите и да ги изправяме пред съда.
Смесих какаото с топлото млекце.
— Рамос настоява днес пак да съм идела. Предложи ми работа като контрабандистка на цигари.
— Не ставаш за това. Понякога Александър се вдетинява и страда от мания за преследване. Трябва да пие лекарства, но се случва и да пропусне. Ханибал е наел телохранители да го наглеждат, но той ги разиграва като маймуни. Само да му падне случай, и духва. Двамата с Ханибал си оспорват надмощието. Хич не се навирай между шамарите.
— Колко прекрасно е всичко! — възкликна баба, след като се вмъкна в кухнята и си взе млякото с какаото. — При теб е много по-забавно. Докато живеех при майка ти, нито веднъж не се е случвало мъж да ни дойде посред нощ на гости.
Рейнджъра върна алармата върху плота.
— Трябва да вървя. Да ви е сладко!
Изпратих го до вратата.
— Какво още да направя за теб? Искаш ли да ти прибирам пощата? Или да ти поливам цветята?
— Адвокатът ми прибира пощата. А цветята си ги поливам сам.
— Значи се чувстваш в безопасност в пещерата на Ватман?
Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка. Рейнджъра се наведе и ме млясна по тила, точно над тениската.
— Сладки сънища!
Преди да си тръгне, каза довиждане и на баба, която още се мотаеше в кухнята.
— Какъв възпитан симпатичен младеж — отбеляза тя. — И обвивката си я бива.
Отидох при гардероба, намерих й пиенето и си сипнах в млякото с какао.
На другата сутрин и двете с баба ни гонеше махмурлук.
— Не бива да пия какао толкова късно през нощта — затюхка се тя. — Имам чувството, че очите ми ще се пръснат. Сигурно трябва да се прегледам за глаукома.
— Още по-добре да си провериш алкохола в кръвта.
Глътнах два аспирина и се повлякох към паркинга. Хабиб и Мичъл вече бяха там — чакаха в зелен автомобил комби с две детски седалчици отзад, но без деца.
— Много ви е хубава колата — подметнах аз. — Точно като за целта.
— Не почвай пак — тросна се Мичъл. — Днес не ми е до шеги.
— Това е колата на жена ти, нали?
Онзи ме изгледа на кръв.
— За да ви улесня живота и за да не се изгубите, още отсега ви казвам, че първо ще се отбия до кантората.
— Мразя я тая държава! — подвикна Хабиб. — Тя е проклета. Самото въплъщение на злото.
Отидох в кантората и паркирах отпред. Хабиб пък спря на половин пресечка, но без да гаси двигателя.
— Ей, сладур! — викна Лула. — Къде е Боб?
— Остана с баба. Да си отспят.
— Както гледам, и ти е трябвало да останеш. Изглеждаш като влачена от порой. Ако и останалото ти лице беше черно, както сенките под очите ти, преспокойно можеше да дойдеш да живееш при нас в махалата. Е, добрата новина е, че с тия твои тъмни сенки и кръвясали очи човек не забелязва огромната гадна пъпка.
А наистина добрата новина бе, че днес изобщо не се притеснявах от пъпката. Странно, в живота ти изниква дреболия от рода на това, че някой заплашва да те убие, и ти в миг забравяш за пъпките. Онова, за което днес се притеснявах, бе как да пипна Мънсън. Не изгарях от желание да прекарам още една безсънна нощ и да се мятам от страх, че той ще ми се домъкне всеки момент и ще вземе да ме подпали.