— Беше фасулско да я отключа — похвали се колежката.
Явно съм единственият човек по белия свят, който не умее да отваря врати с шперц.
Влязохме в кухнята и нададохме ухо. Горе водата продължаваше да тече. В едната ръка Лула бе стиснала лютивия спрей, а в другата — газовия пистолет. Аз пък държах в едната белезниците, а другата ми беше свободна. Изкачихме на пръсти стълбите и спряхме на горната площадка. Къщата беше малка. Някакви си две стаички и баня на втория етаж. Вратите на стаите зееха, в леглата нямаше никого. Виж, вратата на банята беше затворена. Лула застана от едната страна, както стискаше спрея. Аз пък се притаих от другата. И двете бяхме наясно какво трябва да правим, защото гледаме редовно кримките по телевизията. Знаеше се, че Мънсън не ходи въоръжен, пък и да ходеше, надали щеше да се къпе с пистолет, въпреки това не беше зле да си отваряме очите на четири.
— Броим до три — казах само с устни на Лула и сложих ръка върху бравата. — Едно, две, три!
Глава 9
— Я чакай! — спря ме колежката. — Той ще е гол. Дали да гледаме това? Навремето съм се нагледала на голи мъже. Не изгарям от желание да виждам още.
— Чудо голямо, че е гол! — отвърнах аз. — Важното е, че под душа няма как да държи нож и газова горелка.
— Права си.
— Добре. Започвам да броя отново. Готови! Едно, две, три!
Отворих вратата на банята и двечките с Лула нахълтахме вътре.
Мънсън дръпна рязко завеската.
— Какво става тук?
— Арестуван си! — подвикна Лула. — И ще ти бъдем признателни, ако се поприкриеш с някоя кърпа по причина на това, че не ми се гледат спаружените ти срамни части.
Косата му беше цялата в шампоан, на крака му се мъдреше огромна превръзка, която Мънсън беше омотал в найлонов плик, прихванат на глезена с ластик.
— Аз съм луд! — провикна се той колкото му глас държи. — Луд за връзване и вие никога няма да ме заловите жив!
— Щом казваш! — рече Лула и му връчи кърпата. — А сега ще бъдеш ли така любезен да спреш водата?
Мънсън взе кърпата и замахна с нея към Лула.
— Ей, ти, внимавай в игричката! — закани му се колежката. — А си ми замахнал с кърпата още веднъж, а съм те напръскала целия с лютивия спрей!
Мънсън пак й замахна.
— Дебелана, трътла, лоена топка! — изтананика той.
Лула забрави за спрея и посегна да го души. Мънсън обърна душа към нея и изскочи иззад завесата. Аз се опитах да го хвана, той обаче беше мокър и хлъзгав от сапуна, а Лула се въртеше като пумпал и се мъчеше да се махне от водата.
— Пръсни му със спрея! — изкрещях й аз. — Убий го с ток! Застреляй го на място! Направи нещо, де!
Мънсън ни изтика и двечките и драсна надолу по стълбите. Хукна към другия край на къщата и изхвърча навън през задния вход. Аз обаче го следвах по петите, а Лула тичаше на два-три метра подир мен. Кракът го болеше непоносимо, въпреки това Мънсън прекоси двата съседни двора и отцепи нататък по алеята. Но и аз не се давах — направих лъвски скок и го хванах за кръста. Двамата паднахме на земята и вкопчени в мъртва хватка, се затъркаляхме, като псувахме и се дращехме. Мънсън се мъчеше да се отскубне, аз пък се мъчех да го задържа и да му щракна белезниците. Щеше да е по-лесно, ако тоя кретен беше с дрехи — все щях да се вкопча за нещо. А сега, както беше гол, не изгарях от желание да се вкопчвам в единственото, в което можех да го направя.
— Фрасни го, където ще го заболи — дереше се Лула. — Фрасни го, ти казвам, където ще го заболи.
Речено-сторено! Така де, все идва миг, когато ти писва да се търкаляш. Замахнах с крак и забих коляно в ташаците на Мънсън.
— Мамка ти! — простена той и зае зародишно положение.
Ние с Лула извихме назад ръцете на господин Тъжна увиснала торба и му надянахме белезниците.
— Жалко, че нямам камера, да те снимам в схватка с тоя хубостник — отбеляза колежката. — Покрай боричкането се сетих за оня виц за лилипута, който се озовал на нудистки плаж и почнал да си вре гагата, дето свари.
Мичъл и Хабиб бяха изскочили от колата — стояха на няколко метра и ни гледаха с измъчени физиономии.
— Знаех си аз — завайка си Мичъл. — Ако ми наредят да те залавяме, ще си сложа бандаж.
Лула изтича до къщата да вземе одеяло и да заключи. Ние с Хабиб и Мичъл затикахме Мънсън към буика. Щом и Лула дойде при нас, го омотахме в одеялото, метнахме го на задната седалка и го откарахме в полицейския участък на Норт Клинтън. Минахме през задния вход, тъкмо имаше рампа.
— Точно като в „Макдоналдс“ — отбеляза колежката. — Само че вместо да взимаме стоката, я доставяме.