— Не от Откаченяка — уточни баба. — Той не продава коли. Купих я от Прекупвача.
— Слава Богу! — въздъхна майка ми с ръка на сърцето. — За миг си помислих, че… Е, радвам се, че все пак си отишла при търговец на коли.
— Той не е търговец на коли — поправи я баба. — Купих колата от търговеца на метамуцил. Платих му четиристотин и петдесет долара. Евтино ми е излязла, нали?
— Зависи — намеси се пак баща ми. — Има ли двигател?
— Не съм погледнала — рече баба. — Нали всички коли си имат двигатели?
Джо се свъси. Никак не му се щеше тъкмо той да донася в полицията, че баба ми притежава краден автомобил.
— Докато двете с Луиз разглеждахме колите, в задния двор на Прекупвача имаше двамина, които си говореха за Хомър Рамос — продължи баба. — Обсъждаха, че въртял голяма търговия с коли. Не знаех, че кланът Рамос продава и коли. Мислех си, че се занимава само с контрабанда на оръжие.
— Хомър Рамос продаваше крадени коли — натърти баща ми, както беше забучил нос в чинията. — И пеленачетата го знаят.
Обърнах се съм Джо.
— Вярно ли е?
Той сви рамене. Така де, защо да влиза в излишни разговори! Лепна си ченгеджийското лице. Ако човек умееше да разчита знаци, веднага щеше да разбере какво казва изразът му: „Следствието не е приключило.“
— И това не е всичко — допълни баба. — Изневерявал, моля ви се, на жена си. Голям мухльо, ще знаете. Ония двамата казаха, че и брат му не бил по стока. Живеел в Калифорния, но имал къща и тук, за да си води любовниците в нея. Мен ако питате, цялото семейство са непрокопсаници.
— Явно е паралия, щом му е по джоба да държи две къщи — отбеляза Майрън. — Ако бях толкова богат, и аз щях да си завъдя любовница.
На масата настъпи мълчание — всички се замислихме какво ще я прави Ландовски тая любовница.
Той се пресегна към купата с пюрето, тя обаче беше празна.
— Дай да я напълня — спусна се баба. — Елън винаги приготвя повечко, но го държи на печката — да е топличко.
Взе купата и заситни към кухнята.
— Ау-у! — простена тя, щом влезе в нея.
Ние с майка ми се изправихме едновременно и се юрнахме да видим какво става. Баба стоеше насред кухнята и гледаше тортата върху масата.
— Добрата новина е, че Боб не е излапал цялата торта — оповести тя. — Лошата е, че е олизал глазурата от едната страна.
Без да губи и миг, майка ми извади от чекмеджето със сребърните прибори шпатулката, гребна от глазурата отгоре по тортата и я прехвърли отстрани, където Боб я беше изял, после я поръси с кокосово брашно.
— Отдавна не сме си хапвали торта с кокосово брашно — рече баба. — Изглежда чудесно.
Майка ми сложи тортата върху хладилника, та Боб да не я стига.
— Когато беше малка, все облизваше глазурата — съобщи ми тя. — Често си правехме торти с кокосово брашно.
Когато се върнах на масата, Морели ме погледна с вдигната вежда.
— Не задавай излишни въпроси — предупредих го аз. — И не яж тортата отстрани.
Когато се прибрахме, паркингът пред блока беше почти пълен. Старците се бяха прибрали и бяха наклякали пред телевизорите.
Майрън разклати ключовете от апартамента си пред носа на баба.
— Защо не дойдеш, милинка, да пийнем по едно преди лягане?
— Всички мъже сте еднакви — отбеляза баба. — Само едно ви се върти в главата.
— И какво е то? — поинтересува се Майрън.
Баба сви устни.
— Щом не знаеш, какъв е смисълът да идвам у вас? Морели ни изпрати с баба до апартамента. Пусна баба да влезе първа и ме дръпна настрани.
— Защо не дойдеш при мен? — предложи той.
Много съблазнително! Но не по причините, на които залагаше Морели. Бях жива-умряла. И Морели не хъркаше. У него сигурно щях да поспя. Вече не помнех какво е да си легнеш вечерта и да се събудиш на сутринта.
Той ме целуна лекичко по устните.
— Баба ти няма да възрази. Тя си има Боб.
Осем часа, помислих си. Не исках от живота нищо друго, освен осем часа сън и щях да съм като нова.
Джо пъхна длани под пуловера ми.
— Ще си прекараме паметна нощ.
Нощ без олигавени пиромани, които ми размахват нож пред лицето.
— Ще бъде райско — казах, без да се усещам, че говоря на глас.
Джо се беше долепил до мен и аз усещах всяка негова част. И една от частите набъбваше. Това обикновено би отприщило ответната реакция и у мен. Днес обаче мислите ми бяха другаде, щях да мина и без реакции. Но ако това бе цената да си отспя, бях готова да я платя.
— Чакай да си взема някои неща — рекох на Морели и вече си представих как си спя сладко-сладко в топлата бархетна нощничка. — Трябва да кажа и на баба.
— Нали няма да влезеш, да врътнеш ключа и да ме оставиш да вися тук?