— Килим ли?
— Ами да. Миналата седмица отскочих до магазина „Арт“, мислех да си купя килимче. Нали знаеш как е, в началото всички килими ти се струват страхотни, после, колкото повече ги гледаш, толкова по-еднакви ти се виждат. И докато се усетиш, един вид те хипнотизират. Сетне — хоп! — полягаш на пода, за да си починеш. Та докато си лежах зад килимите, чух, че влиза Хомър. Отиде в служебното помещение отзад, грабна един килим и дим да го няма. Но първо килимарят, собственикът де, и Хомър си поговориха как килимът струвал милион долара, затова Хомър да внимавал много. Какво ще кажеш, а?
Килим за един милион долара ли! И Артуро Столе го е дал на Хомър Рамос точно преди той да бъде убит. А сега Столе издирваше под дърво и камък Рейнджъра, последния човек, видял Рамос жив… ако не броим, разбира се, онзи кретен, дето го е пречукал. И Столе смяташе, че у Рейнджъра има нещо, което му принадлежи. Нима цялата дандания беше заради някакъв си килим? Нещо не ми се вярваше. Чак пък такъв килим!
— Сигурен съм, не са халюцинации, честен кръст! — зарече се Откаченяка.
— Щяха да са доста странни халюцинации.
— Е, не чак толкова странни, както оня път, когато ми се стори, че съм се превърнал в огромна, издута на балон дъвка. Глътнах си езика от страх, маце. Бях с едни такива мънички ръчички и крачета, а останалото ми беше дъвка. И нямах лице, представяш ли си! И бях един такъв надъвкан. — Той потрепери. — Гадна работа, маце. Много се бях надрусал.
Входната врата се отвори и влезе Морели. Погледна Откаченяка и Дуги, после хвърли едно око и на часовника си и вдигна вежда.
— Добра среща, мой човек! — провикна се Откаченяка. — Отдавна не съм те виждал. Как е животът?
— Не мога да се оплача — отвърна Морели.
За разлика от Откаченяка Дуги не беше чак толкова друсан — при вида на Морели подскочи като ужилен и без да иска, настъпи Боб. Боб излая стъписано, заби зъби в крачола му и откъсна ей такова парче.
Баба Мазур открехна вратата на спалнята и надзърна в хола.
— Какво става тук? — поинтересува се тя. — Да не пропускам нещо?
Дуги бе заел стартова позиция и се бе приготвил при първа възможност да търти към вратата. Не му се стоеше в едно и също помещение с ченге от нравствената полиция. Липсваха му много качества, необходими, за да преуспее като престъпник.
Морели вдигна ръце — един вид, предава се.
— Аз бях дотук — оповести.
Целуна ме колкото да не е без хич по устата и се обърна да си ходи.
— Я чакай! — спрях го аз. — Трябва да поговорим. — Погледнах към Откаченяка. — На четири очи.
— Ама разбира се — каза Откаченяка. — Нямате проблем. Признателни сме ти за мъдрия съвет относно фармацевтиката. Ще се наложи ние с Дуги да потърсим други възможности за професионалната му изява.
— Отивам да си легна — съобщи баба, след като Дуги и Откаченяка си тръгнаха. — Нещо не ми се вижда интересно. По ми хареса оная вечер, когато се въргаляше на пода с онзи, агента по залавяне на неявили се в съда.
Морели ме стрелна с поглед: какво си оплескала пак!
— Тя е дълга и широка — заоправдавах се аз.
— А, не се и съмнявам.
— Сигурно сега не ти е до това да слушаш цялата дълга отегчителна история — настоях аз.
— Както личи, е доста забавна. Така ли ти отиде предпазната верига?
— Не. Нея я бастиса Морис Мънсън.
— Оная нощ не си си губила времето.
Въздъхнах тежко и пак се свлякох върху канапето.
Морели се разположи във фотьойла отсреща.
— Е, казвай сега!
— Знаеш ли нещо за килимите?
— Знам, че ги слагат на пода.
Разправих му за Откаченяка и за килима за един милион долара.
— Мен ако питаш, не килимът е струвал един милион долара, а онова, което е било вътре в него — рече Морели.
— Като например?
Той само ме погледна.
Започнах да играя на „топло — студено“.
— Значи е било достатъчно малко, за да се помести вътре в килима. Дрога?
— Видях малко от записа, който охранителната камера е направила преди пожара в сградата на Рамос — поясни Морели. — Вечерта, когато се е срещал с Рейнджъра, Рамос е минал покрай камерата със сак. А когато си е тръгнал, Рейнджъра е носел същия сак. Сред престъпния свят се говори, че на Артуро Столе му се губят доста мангизи и той искал да си поприказва с Рейнджъра. Какво мислиш?
— Мисля, че Столе може би снабдява Рамос с дрога. Рамос я дава на някого да я разфасова и пласира и накрая прибира сакче, натъпкано с мангизи, част или всичките от които принадлежат на Столе.