Натиснах бравата — заключено. Погледнах колежката.
— Нали умееш да отваряш врати?
— Разбира се, че умея. Още не са произвели ключалката, която да ми се опре. Само не си нося джаджата, как й беше името?
— Шперца ли?
— Точно така, шперца. Ами алармата?
— Имам чувството, че не работи.
А ако работеше, щяхме да си плюем на петите.
Минахме отзад и на следващата пресечка излязохме на велосипедната пътека, да не би някой да ни гледа. Стигнахме задната портичка на Ханибал, която не беше заключена, и влязохме в двора.
— Идвала ли си тук и преди? — попита Лула.
— Да.
— И какво стана?
— Той стреля по мен.
— Ужас! — проплака колежката.
Натиснах бравата на вратата към задния двор. Не беше заключено.
— Можеш да влезеш първа — настоя Лула. — Знам, че държиш много на тези неща.
Дръпнах пердето и влязох в къщата на Ханибал.
— Мале, каква тъмница! — прошепна колежката. — Тоя да не е вампир?
Обърнах се и я погледнах.
— Ох, уплаших се! — възкликна тихичко Лула.
— Не е вампир. Но дърпа пердетата, за да не му надничат вътре. Ще направя предварителен оглед, за да се уверя, че няма никого. После ще огледам стаите една по една, може пък да изскочи нещо интересно. А ти стой тук на пост.
Глава 11
На първия етаж нямаше никого. В сутерена — също. Долу Ханибал имаше малък склад, а също и доста просторна билярдна зала с огромен телевизор, билярдна маса и мокър бар. Хрумна ми, че някой може да се е спотаил в сутерена и да си гледа телевизия, въпреки че къщата бе тъмна и изглеждаше безлюдна. На втория етаж имаше три спални. И те празни откъм човешки същества. В едната определено спеше собственикът. Другата беше превърната в кабинет с вградена библиотека и огромно писалище, застлано с кожа. А третата стая бе за гости. Тъкмо тя привлече вниманието ви. Личеше, че някой живее в нея. Завивките бяха намачкани. На стола пък бяха метнати мъжки дрехи. В ъгъла бяха запокитени чифт обувки.
Претършувах чекмеджетата и дрешника, пребърках и джобовете да видя дали по нещо ще позная кой е въпросният гост. Но ударих на камък. Дрехите бяха скъпи. Притежателят им беше среден на ръст и като телосложение, под метър и осемдесет и с тегло към осемдесет кила. Сравних панталоните тук с панталоните в спалнята на Ханибал. Той бе по-широк в кръста, с по-старомодни вкусове. В банята на Ханибал се влизаше от самата спалня. Докато другата стая си нямаше баня — гостенинът трябваше да ходи чак в банята в дъното на коридора. В никоя от двете спални не се натъкнах на изненади, ако не се броят презервативите в банята за гости. Посетителят явно е смятал да помърсува.
Отидох в кабинета и най-напред огледах библиотеката. Биографии, атлас, някое и друго романче. Седнах зад писалището. Никакви тефтерчета с телефони, никакви адресници. Имаше само бележник с химикалка. Вътре не пишеше нищо. Лаптоп. Включих го. Нищо интересно в хард диска. Ханибал беше много предпазлив. Изключих компютъра и се заех с чекмеджетата. И там нищо. Ханибал бе чист като сълза. И изключително подреден. Държеше малко неща. Дали и в къщата край плажа беше същото?
Виж, онзи в стаята за гости си падаше мърляч. Писалището му, където и да се намираше, сигурно бе доста разхвърляно.
В горните стаи не намерих оръжие. Но понеже на собствен гръб бях проверила, че Ханибал има най-малко един пистолет, това вероятно означаваше, че той го е взел със себе си. Не беше от хората, дето ще си оставят въоръжението в кутия от курабийки.
После слязох в сутерена. Но там нямаше какво да оглеждам.
— Разочароващо — споделих с Лула, след като затворих вратата на сутерена. — Тук няма нищичко.
— И аз не намерих нищо на първия етаж — каза колежката. — Никакви кибрити от заведения, никакви пистолети, скрити зад възглавниците на канапето. Виж, в хладилника има едно-друго. Бира, сок, хляб, колбаси. А също безалкохолни напитки. Това е, общо-взето, всичко.
Отидох при хладилника. Колбасите и сиренето бяха купувани в съседния супермаркет преди два дена.
— Ще си умра от страх — споделих отново с Лула. — В тая къща живее някой.
Виж, не изрекох на глас, че този някой може да се прибере всеки момент.
— Да, и не разбира от колбаси и сирена — вметна колежката. — Трябвало е да си купи шпеков салам и проволоне, вместо пуешки гърди и швейцарско сирене.
Бяхме в кухнята и се бяхме заплеснали по хладилника, затова и не обърнахме внимание какво се разиграва пред къщата. По едно време се чу как ключалката изщраква и ние с Лула подскочихме като ужилени.
— Ами сега! — затръшка се тя.
Вратата се отвори. В стаята влезе Синтия Лоти, която присви очи в мъждивата светлина.