Той застина.
— Днес се натъкнах на мъртвец.
Джо се дръпна и се облегна на канапето.
— Ето на, имам гадже, което все намира мъртъвци. Защо точно на мен!
— Говориш като майка ми.
— Чувствам се като майка ти.
— Недей — троснах му се. — Не харесвам дори майка си, когато се чувства по този начин.
— Сигурно искаш да ми разкажеш.
— Виж какво, ако не ти се слуша, все ще го преживея някак. Ще звънна в участъка и точка по въпроса.
Морели седеше като на тръни.
— Ама ти не си ли се обадила още? Ох, да го вземат мътните! Чакай да видим дали ще позная: проникнала си с взлом в чужда къща и си се натъкнала на убит човек.
— В къщата на Ханибал.
Той скочи като ужилен.
— В къщата на Ханибал ли?
— Но не съм проникнала с взлом. Задната врата беше отворена.
— Какво, по дяволите, търсеше точно у Ханибал? — изкрещя ми Морели. — Ти какво си мислиш?
Аз също скочих и се разкрещях.
— Вършех си работата.
— Работата ти не е да проникваш с взлом и да влизаш по чуждите къщи.
— Казах ти вече, не съм прониквала с взлом, само съм влязла.
— Е, това вече е друго. И кой е мъртвецът, дето си го намерила?
— Не знам. Някой го е очистил в гаража.
Морели отиде в кухнята и се свърза с дежурния в участъка.
— Получих анонимно съобщение — поясни той. — Я пратете някого в градската къща на Ханибал Рамос на Фенуд — да погледне в гаража. Задната врата би трябвало да е отворена. — Той затвори и се обърна към мен. — Е, погрижихме се за това — рече ми. — Хайде да се качваме горе!
— Секс, секс, секс! — подвикнах аз. — Само това ти се върти в главата.
Все пак си бях починала, от плещите ми беше паднало бремето за мъртвеца и вече нямах нищо против да получа и някой и друг оргазъм.
Морели ме затисна до стената.
— И други неща ми се въртят в главата… но не и напоследък.
Целуна ме, пусна ми и език и оргазмът ми се стори още по-приемлив.
— Чакай само да те питам нещо за мъртвеца — прекъснах аз Джо. — Колко време ще мине, докато го намерят?
— Ако в района има кола, най-много до пет-десет минути.
Бях почти сигурна, че ще звъннат на Морели, щом видят онзи в гаража. А в най-добрите дни на мен ми трябват повече от пет минути. Е, може пък ченгетата да не се справеха за пет минути — все пак трябваше да бият път до къщата и да заобиколят отзад, за да влязат в гаража. С други думи, ако не губех време да си свалям всичките дрехи и започнехме веднага, може би щяхме да изкараме цялата програма.
— Защо да не го направим тук? — предложих аз и разкопчах горното копче на дънните му. — Кухните са много възбуждащи.
— Чакай да пусна щорите — спря ме Морели.
Изхлузих обувките и смъкнах дънните.
— Нямаме време за това.
Морели ме изгледа.
— Не че се оплаквам, но ми се вижда прекалено хубаво, за да е истина.
— Чувал ли си за бързата закуска? Е, това е бърз секс.
Прегърнах го, а той си пое бързо въздух.
— Колко бърз искаш да бъде? — попита ме.
Телефонът иззвъня.
Е, това беше!
Морели вдигна с едната ръка, а с другата продължи да ме държи за китката. След миг обаче ме стрелна с очи.
— Обажда се Костанца. Бил е някъде в района, затова е отишъл да провери какво става в къщата на Рамос. Да съм идел да видя с очите си. Разправи ми нещо за някакъв, който не се бил сресал и както си бил рошав, чакал автобуса. Така поне го схванах. Костанца се превиваше от смях, не му се разбираше много-много.
Свих рамене и вдигнах ръце. Един вид — и аз не знам какво точно ти е казал Костанца. Докато бях там, онзи си изглеждаше като най-обикновен мъртвец.
— Искаш ли да ми кажеш нещо? — попита все пак Морели.
— Нека първо дойде адвокатът ми.
Облякохме се, събрахме си нещата и тръгнахме към входната врата. Боб продължаваше да седи на канапето и да си гледа телевизионната игра.
— Странно — отбеляза Морели, — но ми се струва, че той следи играта.
— Дали да не го оставим да си я догледа?
Излязохме и Морели заключи.
— Слушай сладурче, ако кажеш на някого, че съм оставил кучето да гледа телевизионно състезание, ще ти го върна тъпкано, така да знаеш! — Погледна колата ми, после и джипа, спрял зад нея. — Това Джойс ли е?
— Следи ме.
— Искаш ли да я глобя за неправилно паркиране?
Мляснах Морели по бузата и следвана по петите от Джойс, подкарах към магазина за хранителни стоки. Не разполагах с много пари, кредитната ми карта беше просрочена, затова взех само най-необходимото: фъстъчено масло, чипс, хляб, бира, овесени ядки, мляко и две билетчета от лотарията — от ония, дето ги чегърташ с монета, за да видиш дали печелиш.
После се отбих в железарията и купих резе, което да замени счупената предпазна верига на вратата. Смятах да трампя с моя домоуправител и добър приятел Дилън Рудик една бира срещу умението му да поставя резета.