Елуд погледна като ударен с мокър парцал.
— Агентка ли…
— Най-добрата по белия свят — ухили се Откаченяка.
Наведох се напред и изшушуках тихичко, но все пак достатъчно високо, та Елуд да ме чуе.
— Дали да не поговорим отвън?
Елуд се дръпна като попарен.
— Не! Не мърдам оттук! Остави ме на мира.
Пристъпих напред, за да му надяна белезниците, той обаче ме фрасна през ръцете.
Лула също посегна с газовия пистолет, но Елуд се скри зад Откаченяка, който се свлече като къщичка от карти.
— Ужас! Май халосах не когото трябва от трекитата — завайка се Лула.
— Уби го! — изписка Елуд.
— Я млъквай! — изсъска колежката. — Какво си се разпищял такъв, ще ми спукаш тъпанчетата.
Хванах го за едната ръка и му щракнах белезниците.
— Уби го. Застреля го — продължи да си повтаря като курдисан Елуд.
Лула сложи ръце на хълбоците си.
— Да си чул гърмежи? Според мен не. Нямам дори пистолет, понеже госпожица Противничката на насилието ми нареди да си оставя оръжието в колата. И пак добре направи, защото, ако беше у мен, за едното чудо щях да ти светя сега маслото. Я се погледни, мекотело с мекотело!
Опитвах се да надяна и другата халка на белезниците върху ръката му, а хората наоколо напираха да видят каква е тая патаклама.
— Какво става? — подвикнаха в хор. — Какво правите на капитан Кърк?
— Ще откараме безполезния му бял задник в дранголника — обясни Лула. — Отдръпнете се.
Видях с периферното си зрение как нещо полита и удря колежката отстрани по главата.
— Ей! — провикна се Лула. — Какво правите, бе, хора? — Тя се пипна по главата. — Някой ме замеря със смрадливи изварени хапки! Кой тук си играе с огъня?
— Пуснете капитан Кърк — провикна се с цяло гърло някой.
— Бабина ти трънкина ще го пуснем! — заяде се Лула.
Пляк! Друг я уцели по челото с ябълкова пастичка.
— Ще ви дам аз на вас да се разберете! Кого замервате, бе! — закани се тя.
Пляк! Пляк! Пляк! Яйчни рулца.
Цялата стая запя в един глас:
— Пуснете капитан Кърк! Пуснете капитан Кърк!
— Махам се оттук! — отсече Лула. — На тия им хлопа дъската.
Дръпнах Елуд към вратата, но тъкмо да изляза, някой ме заля с черпак от топлия сос към яйчните рулца и ме удари с две изварени хапки.
— Хванете ги! — провикна се някой. — Отвличат капитан Кърк!
Ние с Лула се наведохме и се опитахме да се измъкнем под масирания обстрел от откраднати ордьоври и грозни закани. Стигнахме криво-ляво изхода и се юрнахме навън, като теглехме след себе си Елуд. Метнахме го на задната седалка, после аз натиснах до дупка газта. Всяка друга кола би отскочила назад, но това тук беше буик и той си потегли плавно по улицата.
— Като си помисли човек, тия трекита са си големи кекльовци — отбеляза Лула. — Ако нещо подобно се беше разиграло в моята махала, вместо с изварени хапки щяха да ни обстрелват с куршуми.
Елуд седеше вкиснат на задната седалка и мълчеше като пукал. И него го бяха улучили случайно с две-три изварени хапки и яйчни рулца и костюмът на Кърк вече изобщо не отговаряше на високите изисквания на Федерацията.
Минах да оставя Лула у тях и продължих към полицейския участък. Дежурен беше Джими Нийли.
— Майко мила — изцъка той, — каква е тая смрад?
— Изварени хапки — поясних аз. — И яйчни рулца.
— Все едно си участвала в бой с храна.
— Пръв започна ромуланът — допълних аз. — Ах, мамка им ромуланска!
— Точно така, човек не може да има вяра на тия проклети ромулани — подкрепи ме Нийли.
Получих си разписката, а също белезниците, с които бях довела капитан Кърк, после си тръгнах от участъка и излязох в мрака. Паркингът отпред беше окъпан в светлината на халогенните лампи отгоре. Зад тях небето беше тъмно, без нито една Звездица. Беше започнало да ръми. Вечерта щеше да бъде прекрасна, ако бях при Морели и Боб. Но аз бях сам-сама в дъжда, вонях на огромна изварена хапка и се притеснявах, че който е очистил Синтия Лоти, може да посегне и на мен. Единственото хубаво на убийството на Лоти бе, че отклоняваше поне засега мислите ми от Артуро Столе.
С тая оплескана със сос риза и с изварата по косата не се чувствах особено сексапилна, затова отскочих до къщи, за да се преоблека, преди да отида у Морели. Спрях буика до кадилака на господин Уайнстайн, заключих и тъкмо да тръгна към входа, когато видях Рейнджъра — беше се облегнал на колата пред мен.
— Трябва да внимаваш повече, сладур — рече ми той. — Преди да слезеш от автомобила, винаги се оглеждай.