Не ми се ходеше на Брод. Щях да се чувствам прекалено уязвима. Не познавах тази част на града. Но нямаше как, трябваше да отида в някоя от сградите и да потърся помощ. От другата страна на улицата имаше бензиностанция с магазин към нея. Но реших да не ходя там. Щяха да ме видят всички. Бях на две крачки от нещо като административна сграда. Влязох крадешком в тясното фоайе. Вляво имаше асансьор — само един. До асансьорът пък се виждаше металната врата на аварийното стълбище. На стената имаше списък на фирмите в сградата. Пет етажа с фирми. За пръв път ги чувах всичките. Качих се по стълбището на първия етаж и влязох в първата изпречила ми се врата. Вътре помещението беше задръстено с метални рафтове, отрупани с принтери, компютри и какъв ли не хардуер. На плота точно до вратата работеше къдраво момче по тениска. Когато надзърнах вътре, то вдигна глава.
— Какво правите тук? — поинтересувах се аз.
— Поправяме компютри.
— Може ли да използвам телефона — ще звънна в града. Паднах от колелото заради тоя гаден дъжд и трябва да се обадя, за да дойдат да ме приберат.
На момчето едва ли му се слушаше, че някакви негодници ме търсят под дърво и камък, за да ме осакатят. Компютърджията ме погледна.
— Сигурна ли сте, че точно това ви се е случило?
— Да. Сигурна съм.
Съмняваш ли се… пробутай някоя лъжа, да ти е чиста работата.
Момчето махна към телефона в края на масата.
— Заповядайте, звъннете.
Не можех да се обадя на нашите. Не виждах какво ще им обясня. Не ми се звънеше и на Джо — не исках да разбере колко съм загубена. Нямаше да се обадя и на Рейнджъра, защото той щеше да ме затвори някъде, въпреки че идеята ми се струваше все по-примамлива. Така остана само Лула.
— Благодаря — казах на момчето, след като й дадох адреса и затворих. — Признателна съм ви.
Младежът бе ужасен от вида ми, затова и побързах да си обера крушите и слязох да чакам долу.
След пет минути Лула се появи с файърбърда. Качих се, колежката заключи всички врати, после извади от дамската си чанта пистолета и го сложи на конзолата между седалките.
— Добре си се сетила — похвалих я аз.
— Къде отиваме?
Не можех да се прибера у нас. Рано или късно Хабиб и Мичъл щяха да дойдат да ме търсят. Можех да остана при нашите или Джо, но първо трябваше да се пооправя. Бях сигурна и че Лула ще ме подслони, но къщата й бе съвсем тясна: само това оставаше да избухне Трета световна война, понеже сме се настъпили по пръстите.
— Карай у Дуги — отвърнах аз.
— Не знам къде си се порязала така, но явно си получила и мозъчни увреждания. Обясних на Лула всичко от игла до конец.
— На никого няма да му хрумне да ме търси у Дуги — добавих аз. — Пък и от времето, когато беше прекупвач, са му останали дрехи. Вероятно ще ми услужи и с кола.
— Защо не звъннеш по пейджъра на Рейнджъра или на Джо? — посъветва ме Лула. — По-добре някой от тях, отколкото Дуги. Те поне ще те пазят.
— Не мога. Довечера трябва да спазаря Рейнджъра срещу Каръл.
— Моля?
— Ще го предам на Джойс. — Набрах по телефона в автомобила служебния номер на Джо. — Искам да те помоля за една огромна услуга — рекох му.
— Пак ли?
— Притеснявам се, че някой може да проникне с взлом в апартамента ми, а в момента ми е невъзможно да се прибера. Защо не отскочиш да вземеш Рекс?
Настана тягостно мълчание.
— Много спешно ли е?
— Много.
— Ох, да му се не види — затюхка се Морели.
— И докато си там, виж дали пистолетът ми е още в кутията от курабийки. А, вземи ми и дамската чанта.
— Какво става?
— Артуро Столе е решил, че ако ме държи заложница, ще принуди Рейнджъра да му помогне.
— Ти добре ли си?
— По-добре не помня да съм била. Но се наложи да напусна апартамента под пара.
— А теб не искаш ли да те прибера?
— Не. Прибери само Рекс. Аз съм с Лула.
— Сега вече съм спокоен.
— По-късно довечера ще се опитам да намина към теб.
— Гледай да не забравиш.
Лула спря пред къщата на Дуги. Двата предни прозореца бяха заковани с дъски. Горе пък щорите бяха пуснати, но иззад тях се процеждаше светлина. Лула ми подаде глока си.
— Вземи го. С нов пълнител е. И ме викни, ако има нещо.
— Не се притеснявай, ще се оправя — уверих я аз.
— Не се и съмнявам. Ще изчакам, докато влезеш вътре и ми дадеш знак.