— Идваш да преспиш тук ли?
— Не. Опрях до помощта ти. Нали помниш, че трябваше да предам Рейнджъра на Джойс? Е, нищо не стана.
Лула прихна.
— Ах, тоя Рейнджър, голямо говедо е. Никой не може да го надхитри. Дори ти. — Тя ме огледа от глава до пети. — Не че ти се бъркам в личния живот, но със сутиен ли започна вечерта или това е нещо ново?
— Започнах я в този вид. Дуги и Откаченяка не носят бельо.
— Лоша работа — отбеляза колежката.
Живееше в двустаен апартамент. Стая и баня до нея, още една стая, която служеше за хол и трапезария, и кухненски бокс, до който Лула беше сложила малка кръгла маса и два най-обикновени стола. Седнах на единия стол и взех бирата, която тя ми подаде.
— Сандвич искаш ли? — попита колежката. — Имам шпеков салам.
— Ще ми дойде добре. На Дуги не му се намира нищо друго, освен пастички. — Отпих юнашка глътка от бирата. — Та казвай сега, какво ще я правим тая Джойс? Чувствам се виновна за Каръл.
— Че какво си й виновна ти! — възкликна Лула. — Не си й казвала да връзва Джойс за дървото, нали?
Така си беше.
— И все пак защо да не прецакаме още веднъж Джойс! — допълни колежката.
— Имаш ли някакви идеи?
— Джойс добре ли познава Рейнджъра?
— Виждала го един-два пъти.
— Ами ако й пробутаме някого, който прилича на Рейнджъра, и после й подложим динена кора и си го приберем обратно? Познавам един кретен, казва се Морган, той ще свърши работа. И той като Рейнджъра си е доста мургав. Има същото телосложение. Е, не е чак такъв красавец, но се ядва. Особено пък ако е тъмно и той си мълчи.
— Сигурно трябва да глътна още две-три бири, за да реша, че номерът ще мине.
Лула погледна празните бутилки от бира, подредени върху плота в кухнята.
— Е, аз съм едни гърди пред теб. Гледам наистина оптимистично на плана. — Наплюнчи пръст и разлисти опърпан тефтер. — Познавам Морган от предишния занаят.
— Клиент?
— Сводник. Голямо говно, но ми е задължен. И сигурно ще се навие да се направи на Рейнджъра. Дори съм сигурна, че има и дрехи като неговите.
След пет минути Морган вече бе получил съобщение по пейджъра и се беше свързал по телефона с нас — така се сдобихме с лъже-Рейнджър.
— Слушай сега какъв е планът — заобяснява ми Лула. — След половин час минаваме да го вземем от ъгъла на Старк и Белмънт. Лошото е, че той бърза, затова не бива да се мотаем.
Звъннах на Джойс и й казах, че съм заловила Рейнджъра и тя да се срещне с нас на паркинга зад кантората на Вини. Не се сещах за по-тъмно място.
Доядох си сандвича, допих си бирата и двечките с Лула се натоварихме на джипа. Отидохме на ъгъла на Старк и Белмънт и аз трябваше да се взра, за да се уверя, че мъжът, застанал на ъгъла, наистина не е Рейнджъра.
Когато Морган се приближи, веднага забелязах разликите. Той наистина беше мургав, но лицето му бе по-грубо. Бръчките около очите и устата го състаряваха, липсваше му и интелигентното излъчване на Рейнджъра.
— Дано Джойс не се вгледа по-отблизо — изшушуках аз на Лула.
— Казвах ли ти аз да пийнеш още една бира! — рече колежката. — Но тук и бездруго е тъмно като в рог и ако всичко мине според плана, Джойс няма да има време да се взира.
Надянахме на Морган белезниците и му ги щракнахме отпред, което си е много тъпо, но Джойс беше смотанячка и нямаше откъде да го знае. После му дадохме ключето. Според уговорката Морган щеше да го лапне и да го държи в устата си. Щеше да се направи на много обиден и нямаше да обели и дума пред Джойс. А после ние щяхме да се погрижим тя да спука гума и когато слезе да види какво става, Морган щеше да свали белезниците и да си плюе на петите.
Отидохме на паркинга по-раничко, та Лула да слезе незабелязано от колата. Според плана колежката щеше са се спотаи зад малкия контейнер, където Вини и съседът му си хвърляха боклуците, и докато Джойс се занимаваше с Морган, Лула щеше да й забие шиш в гумата. Déjà vu. Спрях джипа така, че Джойс да се види принудена да паркира при боклукчийския контейнер. Лула скочи и се скри, и добре, че побърза, понеже почти веднага откъм ъгъла блеснаха фарове.
Джойс спря новия си лъскав джип до моя и слезе. Аз също слязох. Морган се беше сгърбил на задната седалка и бе забучил брадичка в гърдите си.
Джойс се взря в него.
— Нещо не го виждам. Я включи осветлението.
— И дума да не става! — отсякох аз. — На твое място също не бих го правила. Сума ти народ го издирва под дърво и камък! Ами ако някой го забележи и се юрне да го залавя?
— Защо се е сгърбил такъв?
— Друсан е.
Джойс кимна.
— Тъкмо се чудех как се е оставил да го спипаш.
Разиграх голямо театро — уж че не мога да издърпам Морган от задната седалка. Той се свлече върху мен, на бърза ръка ме опипа негодникът му с негодник и ние с Джойс го затътрихме при нейния джип и го натикахме вътре.