Заех се да подреждам, но ме хванаха нервите — все пак седях тук и си бях лесна мишена. И то не само за Хабиб и Мичъл, но и за Рейнджъра.
Звъннах на Морели в службата.
— Баба ти прибра ли се? — попита той.
— Да. Грозна гледка. Трябва да поговоря с теб. Какво ще кажеш, дали да не обядваме по-рано в „Пино“?
После се обадих и в кантората да питам дали Лула знае нещо за Морган.
— Нищо му няма, добре е — успокои ме колежката. — Но ония мухльовци — Хабиб и Мичъл, едва ли ще получат тринайсета заплата за Коледа.
Звъннах и на Дуги да му кажа, че ще позадържа джипа още малко.
— Задръж го завинаги — настоя той.
Когато отидох в „Пино“, Морели вече беше там и чакаше поръчката.
— Предлагам ти сделка — подхванах аз и си свалих дънковото яке. — Ако ми кажеш какво правите двамата с Рейнджъра, ще ти позволя да задържиш Боб.
— Не мога да откажа такова предложение — ухили се Морели.
— Горе-долу се досещам за Рамос — допълних аз. — Но подробностите не са ми ясни. Блъскам си главата вече четвърти ден.
Джо се подсмихна.
— Женска интуиция, а?
И аз се усмихнах, понеже, както се оказа, тъкмо интуицията беше оръжието убиец в моя арсенал. Не умея да стрелям, не тичам чак толкова бързо, знам карате само от онова, което съм виждала по филмите на Брус Лий. Затова пък интуицията ми си я бива. Да ви призная, през повечето време не съм наясно какво точно правя, но следвам ли инстинктите си, нещата криво-ляво се оправят.
— Как установихте самоличността на Хомър Рамос? — попитах аз Морели. — По зъбите ли?
— Не, по накитите и уликите. Картонът му при зъболекаря тайнствено е изчезнал.
— Знаеш ли какво си мисля — че може би убитият не е Хомър Рамос. Никой в семейството му не се е скъсал да скърби за непрежалимата загуба. За какъвто и негодник да го мисли баща му, все щеше да пророни една-две сълзи — колкото от кумова срама. Пък и докато си чешех крастата — любопитството де, открих, че у Ханибал живее някой. Със същия ръст като Хомър Рамос. Мен ако питаш, Хомър се е укривал в градската къща на Ханибал, а когато са пречукали Макарони, е духнал.
Морели замълча — келнерката ни беше донесла пицата.
— Ето какво знаем. Или поне си мислим, че знаем. Хомър се е сдушил със Столе в новото му начинание — наркопласьорството, пренасял му е дрогата и парите. Но ония хубавци в Северен Джърси и Ню Йорк са вдигнали пара, всички са се подплашили и са почнали да взимат страна.
— Война между наркотрафиканти.
— Не само това. Щом някой от клана Рамос се е набъркал в пласирането на дрога, значи и ония от Северен Джърси ще се намесят в контрабандата с оръжие. А никой не го иска — това означава преразпределение на териториите. Всички са притеснени. Толкова са изнервени, че доколкото разбрахме, са се свързали с наемен убиец, който да очисти Хомър Рамос. Смятаме — макар и да не можем да го докажем, — че си права и Хомър Рамос не е мъртъв. Рейнджъра го подозираше още от самото начало, а ти само потвърди догадките му, когато му съобщи, че си видяла пред къщата край морето Юлисис. Юлисис не е мърдал от Бразилия. Според нас някой друг е опрал пешкира и е загинал в опожарената сграда, а Хомър се е укрил някъде и чака да го изведат по живо, по здраво от страната.
— И ти мислиш, че сега е в къщата край плажа ли?
— Изглежда логично, но вече и аз не знам. Нямаме причина да нахълтваме в къщата и да правим обиск. Рейнджъра влезе, но не намери нищо.
— Ами сакът? Бил е натъпкан с мангизите на Столе, нали?
— Предполагаме, че когато е подочул как малкото му братче възнамерява да прояви самоинициатива и да върти самосиндикално далаверки, Ханибал му е заповядал да миряса, да не се среща повече със Столе и да се ограничи с контрабандата вътре в семейния клан. После е помолил Рейнджъра да пренесе мангизите на Столе и да му каже, че занапред не може да се прикрива зад името Рамос. Лошото е, че когато Столе е отворил сака, той е бил натъпкан с вестници.
— Рейнджъра толкова ли не е проверил какво има в сака, когато го е взел?
— Дали са му го заключен. По настояване на Ханибал Рамос.
— Значи Ханибал му е подложил динена кора.
— Да, но вероятно само за пожара и за убийството. Предполагам, е решил, че този път Хомър е стигнал прекалено далеч и другите мафиоти няма да отменят смъртната му присъда срещу едното голо обещание, че занапред ще слушка и няма да пласира дрога. Затова и Ханибал е инсценирал смъртта на Хомър. От Рейнджъра става чудесна изкупителна жертва, понеже той не членува в никоя мафиотска банда. Дори и да е убиецът, никой няма да тръгне да му отмъщава.