Морели спря пред къщата си на Слейтър Стрийт и ми помогна да сляза. Отвори входната врата, Боб се завтече към мен и ми се усмихна.
— Виж как ми се израдва — споделих с Морели.
Е, защо да си кривя душата — израдва се не по-малко и на огромния плик със сармички. Но карай! Важното е, че ме посрещна страшно ентусиазирано.
Морели беше сложил аквариума на Рекс върху кухненския плот. Почуках отстрани по стъклото и забелязах някакво раздвижване под стърготините на легълцето. Рекс надигна главица, размърда мустачки, примига и вторачи в мен черните си мънистени очички.
— Ей, Рекс! — извиках аз. — Как я караш?
За микросекунда мустачките престанаха да мърдат, после Рекс се шмугна под завивката си. Е, чудо голямо, ще си каже някой, дето не разбира от хамстери. Но от мен да го знаете — за хамстер Рекс ме посрещна едва ли не с фанфари.
Морели отвори две кутийки бира и сложи на тясната си масичка в кухнята две чинии. Поделихме си с него и с Боб зелевите сармички и седнахме да хапнем. Но още не бях преполовила и втората, когато забелязах, че Морели не яде.
— Не си ли гладен? — попитах го.
Той ми се усмихна с половин уста.
— Затъжил съм се за теб.
— Аз също.
— Как ти е ръката?
— Добре.
Хвана ме за дланта и ме целуна по пръстите.
— Дано този разговор мине за увертюра към леглото, понеже, да ти призная, вече не се владея. — Той ми дръпна вилицата от ръката. — Много ли ти се ядат сармички?
— Дори не ги обичам.
Джо ме притегли, накара ме да стана от стола и ме целуна.
На вратата се позвъни и ние и двамата подскочихме като ужилени.
— Писна ми! — простена Морели. — Сега пък какво има? Вечно ще стане нещо. Или ще ни се изтърсват баби и убийци, или ще изпиука пейджърът. Вече не издържам.
Изтича при входната врата и я отвори с гръм и трясък.
Беше дошла баба му Бела. Беше дребна женица, облечена от глава до пети, както в старата си родина, в черно. Бялата й коса беше прибрана на ниско кокче, по лицето й нямаше и грамче грим, тя беше стиснала тънки устни. До нея стоеше майката на Джо, която бе по-едра от Бела, но не й отстъпваше ни най-малко по суровост.
— Е? — рече Бела.
Джо я погледна.
— Какво е?
— Няма ли да ни поканиш да влезем?
— Не.
Бела застина, сякаш беше глътнала бастун.
— Ако не ми беше любимият внук, щях да те урочасам.
Майката на Джо пристъпи напред.
— Не можем да стоим дълго. Тръгнали сме на кръщене у Марджори Солери. Само се отбихме да ти оставим нещо за хапване. Зная, че не си готвиш.
Отидох при Джо и поех от майка му тенджерата.
— Много се радвам да ви видя отново, госпожо Морели. И вас също, бабо Бела. Готвеното ухае страхотно.
— Какво става тук? — подвикна Бела. — Вие двамата да не живеете в грях?
— Правя опити да живея в грях, но засега безуспешно — отвърна Морели.
Бела подскочи и го шляпна по челото.
— Как не те е срам!
— Ще взема да отнеса тенджерата в кухнята — заотстъпвах аз. — И после ще тръгвам. И аз съм се отбила за малко. Минах само да му кажа едно здрасти.
Всичко Мара втасала! Липсваше ми само да ме урочаса и Бела.
Джо ме сграбчи за здравата ръка.
— Никъде няма да ходиш.
Бела се втренчи в мен и аз трепнах. Усетих, че и Джо е настръхнал.
— Тази вечер Стефани ще остане при мен — рече той. — Свиквайте с това.
Бела и госпожа Морели затаиха дъх и стиснаха устни. Госпожа Морели понадигна брадичка и изгледа пронизващо сина си.
— Ще се ожениш ли за тази жена?
— Да, щом толкова искаш да знаеш — отвърна Джо. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Ще се жени! — плесна с ръце Бела. — Моят Джоузеф ще се жени!
Тя ни разцелува и двамата.
— Я чакай — сепнах се аз. — Никога не си ми предлагал брак. Нали тъкмо ти уж не искаше да се жениш?
— Размислих — отвърна Морели. — Вече искам да се женя. Точно така, искам да се оженя. Още тази вечер.
— Искаш да правим секс — възразих аз.
— Я не се занасяй. Вече дори не помня какво е това секс. Не съм сигурен дали мога да го правя.
Пейджърът му иззвъня.
— Писна ми! — възкликна Морели.
Дръпна пейджъра, който висеше на колана му, и го метна през улицата.
Баба Бела ми погледна ръката.
— Ха, а къде е халката?
Всички погледнахме към ръката ми. Халка нямаше.
— Не ни трябва халка, за да се оженим — обади се Морели.
Баба Бела поклати тъжно глава.
— Колко малко знаеш ти! — пророни старицата.
— Я чакайте! Няма да позволя да ме изнудвате и да ме жените насила.
Баба Бела се вцепени.
— Моля? Значи не искаш да се омъжиш за моя Джоузеф?
Майката на Джо се прекръсти и завъртя очи.