Но нали трябваше да плати зъбните шини на Патси, а Пол да заведе на лекар, който да му предпише нещо против вечната хрема и сълзящите очи; той мечтаеше за скъпата електронна игра както Патси мечтаеше за хубаво бельо, с което ще се чувства секси, а тя Дарлин мечтаеше за… За какво? Дийк да се върне в живота й ли?
„Да бе! — помисли си и едва не избухна в смях. — Притрябвал ми е колкото пубертета или родилните болки. Мечтая за…“
(нищо)
Точно така. За нищичко! Мрачни дни, мрачни нощи без любов, но смехът винаги я съпровождаше.
„Не мечтая за нищо, защото съм късметлийка“ — помисли си, без да отваря очи. Изпод спуснатите й клепачи се стичаха сълзи, докато зад нея Патси крещеше колкото й глас държи:
— Мамка му! Мамка му, улучи джакпота, Поли! Улучи скапания джакпот!
„Каква късметлийка съм — помисли си Дарлин. — Голяма късметлийка!“