Жената посочи един от острите върхове, които обгръщаха отвсякъде долината.
— Нашите богове обитават върха на Петата планина от много поколения насам и успяват да запазят мира в страната ни. А Израил живее в непрекъснати войни и страдания. Защо тогава продължавате да вярвате в Единия Бог? Дайте време на Иезавел да довърши мисията си и ще видиш, че и във вашите градове ще се възцари мир.
— Аз чух гласа Господен — отвърна Илия. — А вие никога не сте се изкачили на върха на Петата планина, за да узнаете какво има там.
— Който се изкачи на тоя връх, ще бъде изгорен от небесния огън. Боговете не обичат пришълци.
Тя замлъкна. Спомни си, че предишната нощ бе сънувала ослепително силна светлина. И сякаш от самата светлина се бе разнесъл глас, който бе казал: „Приеми чужденеца, който ще те потърси.“
— Приюти ме в дома си, защото няма къде да спя — настоя Илия.
— Казах ти вече, че съм бедна. Това, което имам, едва стига за мен самата и за сина ми.
— Господ поръча да ме подслониш, а Той никога не изоставя тези, които обича. Направи това, за което те моля. Аз ще работя за теб. Дърводелец съм, правя неща от кедър и няма да остана без работа. Така Господ ще използва ръцете ми, за да изпълни обещанието Си: …брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
— Дори и да искам, не ще мога да ти плащам.
— Не е нужно. Господ ще се погрижи за всичко.
Сънят от предната нощ не й даваше покой и жената реши да се подчини, макар и да знаеше, че чужденецът е враг на самата принцеса на Сидон.
Присъствието на Илия веднага бе забелязано от съседите. Хората започнаха да говорят, че вдовицата е прибрала някакъв чужденец в доми си, без да зачита паметта на мъжа си, който бе загинал като герой, опитвайки се да открие нови търговски пътища за своята страна.
Когато слуховете достигнаха до вдовицата, тя обясни, че мъжът е израилски пророк, когото открила полумъртъв от глад и жажда. И тогава се разпространи новината, че някакъв израилски пророк, преследван от Иезавел, се укрива в града. Бе избрана комисия, която отиде при върховния жрец.
— Доведете ми чужденеца — нареди той.
Така и направиха. Още същия следобед изправиха Илия пред човека, който заедно с градоначалника и коменданта следеше всичко, което ставаше в Акбар.
— Какво търсиш тук? — попита го той. — Не разбираш ли, че си враг на страната ни?
— Години наред търгувах с Ливан. Уважавам неговия народ и зачитам обичаите му. Озовах се тук, защото съм преследван в Израил.
— Знам коя е причината — рече жрецът. — Една жена ли те накара да избягаш?
— Мисля, че тази жена е най-красивото създание, което съм виждал в живота си, макар че стоях пред нея само няколко минути. Но сърцето й е от камък, а зад зелените й очи се крие враг, който иска да унищожи страната ми. Не съм избягал, само изчаквам сгоден случай, за да се върна.
Жрецът се разсмя.
— Ако ще чакаш сгоден случай да се върнеш, тогава свикни с мисълта, че ще останеш в Акбар до края на живота си. Ние не воюваме с нито една държава. Единственото, което искаме, е истинската вяра да се разпростре с мирни средства из целия свят. Не искаме да повтаряме жестокостите, които вие извършихте, когато превзехте ханаанската земя.
— Нима да избиваш пророци е мирно средство?
— След като бъде отсечена главата на чудовището, то престава да съществува. Няколко души ще умрат, но религиозните войни ще бъдат избегнати завинаги. Освен това търговците ми казаха, че някакъв пророк на име Илия причинил всичко това, а после избягал.
Жрецът прикова поглед в него, преди да продължи:
— Някакъв мъж, който много приличал на теб.
— Аз съм този мъж — отговори Илия.
— Чудесно! Бъди добре дошъл в Акбар. Когато ни потрябва някаква услуга от Иезавел, ще платим с главата ти — най-ценната монета, с която разполагаме. А дотогава си потърси работа и виж как можеш да си изкарваш хляба, защото тук няма място за пророци.
Илия тръгна към вратата, когато жрецът добави:
— Излиза, че една сидонска девойка е по-могъща от твоя Един Бог. Тя успя да издигне капище на Ваал и сега вашите жреци коленичат там.
— Ще стане така, както е писано от Господ — отвърна пророкът. — Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Но все има някаква причина, за да ни се случват.
— Каква причина?
— Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито пък по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни.
Веднага след като Илия излезе, жрецът събра комисията от граждани, които го бяха потърсили сутринта, и им каза: