Седна отново, тоя път сред мъглата. Реши да изчака малко, за да помислят хората долу, че се е изкачил на най-високия връх на планината, а после да се върне в Акбар и да се предаде.
„Небесният огън.“ Много хора са били изгорени от него, но Илия не вярваше, че го изпраща Господ. В безлунните нощи неговият блясък осветяваше небосвода, като се появяваше и изчезваше внезапно. Може би наистина изгаряше. Може би убиваше мигновено, без да причинява болка.
Падна нощта и мъглата се разсея. Илия видя долината, светлините на Акбар и огньовете в асирийския стан. Чу лая на кучетата и бойната песен на воините.
„Готов съм — каза си той. — Приех да бъда пророк и се постарах да дам най-доброто от себе си… Но не успях и сега Бог се нуждае от друг.“
В този момент към него се спусна светлина…
„Небесният огън!“
Но светлината спря пред него и някакъв глас каза:
— Аз съм Ангелът Господен.
Илия коленичи и опря чело в земята.
— Виждал съм и друг път Ангела Господен и винаги съм му се подчинявал — отвърна Илия, без да вдига глава. — Заради него причинявам нещастия навсякъде, където отида.
Ангелът обаче продължи:
— Когато се върнеш в града, помоли се три пъти момчето да се съживи. И на третия път Бог ще те чуе.
— Защо мислиш, че ще го стори?
— Защото Бог е велик.
— Дори и това да се случи, вече се усъмних в себе си и не съм достоен да изпълнявам мисията си — отговори Илия.
— Всеки човек има право да се съмнява в мисията си, а понякога дори и да се отказва от нея. Единственото, което не му е позволено, е да забрави за нея. Недостоен е оня, който не се съмнява в себе си, защото сляпо вярва в своите способности и греши от тщеславие. Благословен да бъде всеки, който изживява моменти на нерешителност.
— Но преди малко ти сам видя — аз дори не бях сигурен дали наистина си Божи пратеник.
— Върви и направи това, което ти казах.
Много време мина, докато Илия слезе от планината. Стражите го чакаха там, където се намираха жертвеници-те, но множеството се бе върнало в Акбар.
— Готов съм да умра — каза той. — Помолих боговете на Петата планина за прошка и те ми наредиха следното: преди душата ми да напусне тялото, да отида в дома на вдовицата, която ме приюти, и да я помоля да се смили над мен.
Войниците го върнаха в града и го отведоха при върховния жрец, като му съобщиха това, което израилтянинът бе поискал.
— Ще изпълня молбата ти — каза жрецът на пленника. — Щом си поискал прошка от боговете, трябва да помолиш за това и вдовицата. За да не избягаш, с теб ще дойдат четирима въоръжени войници. Но не мисли, че ще успееш да я убедиш да се застъпи за живота ти. На разсъмване ще бъдеш екзекутиран на площада в центъра.
Жрецът много искаше да го попита какво е видял там горе, но войниците стояха наблизо и отговорът можеше да го завари неподготвен. Ето защо предпочете да замълчи, но одобри предложението на Илия публично да поиска прошка. Така никой нямаше да се усъмни в могъществото на боговете от Петата планина.
Заобиколен от войниците, Илия се отправи към бедната уличка, където бе живял няколко месеца. Както повеляваше обичаят, прозорците и вратите на къщата на вдовицата бяха отворени, за да може душата на сина й да излезе и да отиде при боговете. Всички съседи бдяха над тялото, положено в средата на малката гостна.
Когато забелязаха присъствието на израилтянина, мъжете и жените се ужасиха.
— Махнете го оттук! — изкрещяха те на стражите. — Не му ли стига злото, което причини досега? Толкова е жесток, че дори боговете от Петата планина не пожелаха да си изцапат ръцете с кръвта му!
— Оставиха на нас да го убием! — извика друг. — И ние ще сторим това начаса, без да чакаме ритуала на екзекуцията!
Опитвайки се да избегне ударите, Илия се изплъзна из ръцете, които го бяха сграбчили, и изтича към вдовицата, която плачеше в ъгъла.
— Мога да съживя сина ти. Позволи ми да го докосна поне за миг — каза й той.
Вдовицата дори не вдигна глава.
— Моля те — настояваше Илия. — Нека това бъде последното нещо, което ще сториш за мен в този живот. Дай ми възможност да се опитам да ти се отблагодаря за щедростта.
Няколко души го хванаха, за да го изведат от къщата. Илия се съпротивляваше, бореше се с всички сили, като ги умоляваше да му позволят да докосне мъртвото дете.