Но въпреки че беше млад и силен, изблъскаха го през вратата.
— Ангеле Господен, къде си? — извика той към небесата.
В този миг всички застинаха неподвижно. Вдовицата се бе изправила и сега вървеше към него. Хвана го за ръцете, заведе го до тялото на сина си и повдигна савана, който го покриваше.
— Нека кръвта от моята кръв да тегне над главите на твоите близки, ако не успееш да направиш това, което искаш.
Илия се доближи до момчето и понечи да го докосне.
— Чакай — спря го вдовицата. — Помоли преди това твоя Бог да изпълни проклятието ми.
Сърцето на Илия биеше до пръсване, но той вярваше в това, което ангелът бе изрекъл.
И тогава, изпълнен със съмнение, вина и страх …той го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! Нима ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него!
В следващите няколко мига нищо не се случи. Илия мислено се върна в Галаад, застана пред войника, насочил лъка право в сърцето му, и разбра, че много често съдбата на един човек съвсем не е това, в което той вярва, или пък това, от което се бои. Чувстваше се спокоен и изпълнен с доверие, както оня следобед, когато бе установил, че нищо не се случва без причина, независимо от последствията. На върха на Петата планина ангелът бе нарекъл тази причина „величието на Бог“ и Илия се надяваше да разбере някой ден защо Създателят се нуждае от своите създания, за да покаже колко е велик.
И в този миг момчето отвори очи и попита:
— Къде е майка ми?
— Долу е и те чака — отвърна Илия, като се усмихваше.
— Сънувах странен сън. Вървях в някаква тъмна дупка толкова бързо, че и най-бързият кон на Акбар не би могъл да ме стигне. Видях един мъж и разбрах, че това е баща ми, макар че никога не съм го виждал. Стигнах до някакво много красиво място и много ми се искаше да остана там, ала друг мъж, когото не познавам, много добър и храбър, ласкаво ми каза да се върна. Исках да продължа напред, но ти ме събуди.
Момчето изглеждаше тъжно. Мястото, което бе видяло, наистина трябва да е било красиво.
— Не ме оставяй сам, заради теб се върнах оттам, където се чувствах закрилян.
— Хайде да слезем долу — каза Илия. — Майка ти иска да те види.
Момчето се опита да стане, но беше много отпаднало, за да ходи. Илия го взе на ръце и слезе.
При вида му всички, които бяха в гостната, се вцепениха от ужас.
— Защо има толкова хора тук? — попита момчето. Ала преди Илия да отговори, вдовицата притисна сина си в прегръдките си и започна да го целува, плачейки.
— Какво са ти сторили, майко? Защо си тъжна?
— Не съм тъжна, сине мой — отвърна тя, като бършеше сълзите си. — Никога през живота си не съм била по-радостна.
И след като изрече тези думи, вдовицата коленичи на пода и извика:
— Сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий и че словото Господне в твоите уста е истинско.
Илия я прегърна и й помогна да се изправи.
— Освободете този човек! — каза тя на войниците. — Той победи злото, което беше сполетяло дома ми!
Събралите се хора не можеха да повярват на очите си. Едно двайсетгодишно момиче, което си изкарваше хляба с рисуване, коленичи до вдовицата. Постепенно всички последваха примера й, дори и войниците, които трябваше да отведат Илия обратно в затвора.
— Станете — подкани ги той. — И се поклонете на Господ. Аз съм само един от неговите раби, може би най-неукият.
Ала хората продължаваха да стоят на колене, с наведени глави.
— Ти си разговарял с боговете от Петата планина — каза някой. — Затова сега можеш да правиш чудеса.
— Там няма богове. Видях само Ангела Господен, който ми нареди да сторя това, което сторих.
— Ти си бил с Ваал и с неговите братя — обади се друг.
Илия си проправи път, като разбутваше коленичилите хора, и излезе на улицата. Сърцето му продължаваше да тупти бързо, като че ли не бе изпълнил както трябва това, което ангелът му бе възложил. „Защо ми трябваше да възкресявам мъртвец, след като никой не иска да повярва във всемогъществото на Бог?“ Ангелът му бе заръчал да извика три пъти името Господне, но не му бе казал дали да обясни чудото на събралото се долу множество. „Нима и аз съм като някогашните пророци? Нима сторих това само за да задоволя суетата си?“ — питаше се Илия.
И тогава чу гласа на своя ангел-пазител, с когото разговаряше от дете:
— Днес при теб е бил един от Божиите ангели.
— Да, така е — отвърна Илия. — Но Божиите ангели не разговарят с хората, те само им предават заповедите на Господ.