„Няма значение. На моето поколение се падна участта да бъде принесено в жертва, загдето е оскърбило боговете. В историята на света има неизбежни неща и ние трябва да ги приемем.“
Обеща пред себе си да се подчини на боговете и да не се опитва да избегне войната.
„Може би краят на света не е далеч и вече няма как да избягваме стълкновенията, които стават все по-сериозни.“
Жрецът взе жезъла в ръка и излезе от малкия храм. Бе уговорил да се срещне с коменданта на гарнизона в Акбар.
Малко преди да стигне до южната крепостна стена, до него се приближи Илия.
— Господ върна едно дете от царството на мъртвите — каза израилтянинът. — Градът повярва в силата ми.
— Момчето едва ли е било мъртво — отговори жрецът. — Случвало се е и преди: сърцето спира, но малко след това отново започва да тупти. Днес целият град говори за това, но утре хората ще си спомнят, че боговете са наблизо и могат да чуят това, което те казват. И тогава отново ще замлъкнат. Трябва да вървя, защото асирийците се готвят за битка.
— Послушай ме! След чудото, което стана снощи, отидох да спя извън стените на града, защото се нуждаех от спокойствие. И тогава същият ангел, когото видях на върха на Петата планина, ми се яви отново и ми каза: „Акбар ще бъде разрушен от войната.“
— Градовете не могат да бъдат разрушени — рече жрецът. — Те ще бъдат издигани отново и отново, седемдесет пъти по седем, тъй като боговете знаят защо са избрали местонахождението им и имат нужда от тях именно там, където са, а не другаде.
През това време при тях дойде градоначалникът заедно с група верни нему хора и попита израилтянина:
— Какво каза преди малко?
— Казах, че трябва да запазите мира — повтори Илия.
— Щом се страхуваш, връщай се там, откъдето си дошъл — отвърна сухо жрецът.
— Но Иезавел и царят все още търсят избягалите пророци и той ще бъде убит — каза градоначалникът, след което се обърна към Илия. — Бих искал да ми разкажеш как успя да изкачиш Петата планина, без да бъдеш изгорен от небесния огън.
Жрецът разбра, че трябва да прекъсне този разговор. Градоначалникът възнамеряваше да преговаря с асирийците и щеше да се опита да използва за тази цел Илия.
— Не го слушай какво говори — рече той. — Вчера, когато го изправиха пред мен, за да бъде съден, го видях да плаче от страх.
— Плачех заради злото, което мислех, че съм причинил. Боя се само от Господа и от самия себе си. Не съм избягал от Израил, готов съм да се върна веднага щом Господ ми позволи. Ще премахна красивата ви принцеса и вярата на Израил ще се запази и след тая заплаха.
— Трябва да имаш много кораво сърце, за да устоиш на очарованието на Иезавел — подхвърли иронично градоначалникът.
— Но дори и да стане така, както казваш, ще изпратим в Израил някоя още по-красива жена, както сме правили и преди Иезавел.
Жрецът казваше истината. Преди двеста години една сидонска принцеса бе съблазнила Соломон, най-мъдрия от всички царе на Израил. Бе го накарала да издигне жертвеник на богинята Астарта и Соломон се бе подчинил. Поради това светотатство Господ бе изпратил срещу израилтяните войските на съседните народи и Соломон си бе навлякъл Божието проклятие.
„Същото ще се случи и с Ахав, мъжа на Иезавел“, помисли си Илия. Когато удареше часът, Господ щеше да го накара да изпълни мисията си. Какъв смисъл имаше да разговаря с тези хора, които сега стояха пред него? Те бяха също като онези, които бе видял да коленичат предишната вечер в дома на вдовицата и да славословят боговете от Петата планина. Традицията никога нямаше да им позволи да мислят по друг начин.
— Жалко, че трябва да спазваме закона на гостоприемството — каза градоначалникът, който явно вече бе забравил призива на Илия за мир. — Ако този закон не съществуваше, щяхме да помогнем на Иезавел да премахне всички пророци.
— Не това е причината да пощадите живота ми. Знаете много добре, че съм ценна стока, а и не искате да отнемете на Иезавел удоволствието да ме убие със собствените си ръце. От вчера обаче народът вярва, че имам чудодейни способности. Хората мислят, че съм се срещнал с боговете на върха на Петата планина. Ако зависеше от вас самите, вие не бихте се поколебали да оскърбите боговете, но не искате да предизвикате гнева на жителите на Акбар.