Градоначалникът и жрецът не желаеха да слушат повече думите на Илия и се отправиха към крепостните стени. Именно тогава жрецът реши да убие израилтянина при първия сгоден случай. Този човек, който по-рано беше само стока, сега се бе превърнал в заплаха.
Виждайки ги да се отдалечават, Илия изпадна в отчаяние. По какъв начин би могъл да служи на Господ? Отиде насред площада и викна:
— Чуй ме, народе на Акбар! Снощи се изкачих на Петата планина и говорих с боговете, които живеят там. Когато слязох долу, успях да върна едно дете от царството на мъртвите.
Хората започнаха да се събират около него — събитието вече се бе разчуло из целия град. Градоначалникът и жрецът се спряха и решиха да се върнат, за да видят какво става. Израилтянският пророк твърдеше, че бил видял боговете от Петата планина да се кланят на някакъв по-могъщ Бог.
— Ще наредя да бъде убит — каза жрецът.
— И тогава всички ще се разбунтуват срещу нас — отвърна градоначалникът, понеже думите на чужденеца бяха в негов интерес. — По-добре да изчакаме той да допусне някаква грешка.
— Преди да сляза от планината, боговете ми възложиха да помогна на градоначалника срещу асирийската заплаха! — продължи Илия. — Знам, че той е честен човек и ще се вслуша в думите ми. Но някои хора са заинтересувани от това да има война и те не ме допускат до него.
— Израилтянинът е свят човек — обърна се един старец към градоначалника. — Всеки, който дръзне да се изкачи на Петата планина, бива изгорен от небесния огън, а той оцеля и сега възкресява мъртвите.
Неколцина болни и недъгави започнаха да си проправят път през тълпата и доближавайки се до Илия, докосваха дрехите му и го молеха да ги излекува.
— Вместо да даваш съвети на градоначалника, лекувай болните — каза му жрецът. — Тогава ще повярваме, че боговете от Петата планина наистина са на твоя страна.
Илия си спомни думите, които ангелът бе изрекъл предишната вечер: няма да му бъде позволено да върши повече чудеса.
— Болните те молят за помощ — настоя жрецът. — Хайде, ние чакаме.
— Най-важното сега е да се опитаме да предотвратим войната, защото, ако не успеем да го сторим, ще има още повече недъгави и болни.
Градоначалникът прекъсна разговора:
— Илия ще дойде с нас. Той е бил осенен от божието вдъхновение.
Макар и да не вярваше, че на Петата планина живеят богове, градоначалникът се нуждаеше от съюзник, който да му помогне да убеди народа, че единственият изход е да се постигне мир с асирийците.
Докато вървяха към мястото на срещата с коменданта, жрецът подхвърли на Илия:
— Ти не вярваш в нищо от това, което каза.
— Вярвам, че единственият изход е мирът. Не вярвам, че върхът на тази планина е обитаван от богове. Бях там.
— И какво видя?
— Ангела Господен. Срещал го бях и по-рано на различни места, където съм бил — отвърна Илия. — Съществува само един Бог.
Жрецът се разсмя.
— Искаш да кажеш, че според теб същият бог, който докарва бурите, прави така, че да расте житото, въпреки че тези две неща са съвсем различни.
— Виждаш ли в тоя миг Петата планина? — попита го Илия. — Откъдето и да я погледнеш, тя ще ти се стори съвсем различна, въпреки че е все същата планина. Така е и с всяко сътворено от Господа нещо, в което се долавят различните лица на един и същи Бог.
Изкачиха се на върха на крепостната стена, откъдето се виждаше разположеният в далечината вражески стан. На фона на пустеещата долина белите шатри се открояваха съвсем ясно.
Преди време финикийските стражи бяха разкрили присъствието на асирийци в долината — шпионите бяха признали, че са дошли на разузнаване. Комендантът предложи да бъдат затворени и продадени като роби. Градоначалникът избра друга стратегия — реши да не предприема нищо. Беше уверен, че ако установи добри отношения с асирийците, ще може да осигури нов пазар за стъклените изделия, изработвани в Акбар. Дори и да се готвеха за война, асирийците знаеха, че малките градове винаги са на страната на победителите. В такъв случаи единственото, за което асирийските военачалници щяха да претендират, бе да ги пропуснат да минат през Акбар на път за Тир и Сидон. Това бяха двата града, които съхраняваха богатствата и знанието на неговия народ.
И тъй, асирийският патрул се бе установил на входа на долината, а след това постепенно започнаха да пристигат подкрепления. Жрецът твърдеше, че знае защо: в града имаше огромен кладенец, единственият в пустинята на много дни път. Ако асирийците наистина искаха да превземат Тир или Сидон, войските им щяха да имат нужда от тази вода.
Към края на първия месец все още имаха сили да ги отблъснат. В края на втория месец лесно можеха да ги победят и да се споразумеят за достойното оттегляне на асирийските воини.