— Ти ще стоиш тук. В края на краищата ти даде тази идея — чу Илия глас зад себе си.
Обърна се и видя коменданта, който се подсмихваше.
— Не бива да приемаме никакви предложения — продължи жрецът, предавайки на тълпата възбудата, която личеше в жестовете и думите му. — Ако се покажем склонни да преговаряме, ще помислят, че се страхуваме. А на народа на Акбар не му липсва смелост, той може да устои на всяко нашествие.
— Асириецът е дошъл с мирни намерения — каза градоначалникът, като се обърна към насъбралите се хора. Някой възрази:
— Търговците желаят мир, жреците също. Градоначалниците опазват мира. Ала армията иска само едно — война!
— Нима не виждаш, че успяхме да се справим с религиозната заплаха от Израил и без война? — извика градоначалникът. — Не изпратихме нито войска, нито кораби. Изпратихме Иезавел. И сега те се кланят на Ваал, без ние да сме пожертвали нито един човек, без да сме участвали в нито една битка!
— Но асирийците не ни пращат красива жена, а воините си! — викна още по-силно жрецът.
Народът искаше смъртна присъда за асириеца. Градоначалникът хвана жреца за ръката и го накара да седне, като му каза:
— Отиваш твърде далеч.
— Идеята за публичен съд беше твоя, по-точно на израилския предател. По всичко личи, че градоначалникът на Акбар прави това, което той му нареди.
— После ще говоря с него. Сега трябва да разберем какво точно предлага асириецът. Поколения наред владетелите са се опитвали да наложат властта си със сила. Заявявали са открито какво мислят, без да ги е било грижа какво мислят хората, поради което всички тези империи са рухнали. Нашият народ израсна, защото се научи да изслушва. Развихме търговията, като се съобразявахме с желанията на другите и правехме всичко възможно да ги изпълняваме. В резултат на това спечелихме много.
Жрецът поклати глава.
— Думите ти изглеждат мъдри, а в това се крие най-голямата опасност. Ако ти говореше празни приказки, нямаше да бъде никак трудно да докажем, че грешиш. Но това, което току-що каза, ще ни вкара в капан.
Седналите най-отпред чуха спора. Акбар се славеше с това, че досега градоначалникът винаги се бе вслушвал в мнението на Съвета. Тир и Сидон бяха изпратили свои хора, за да видят как той управлява града. Името му бе стигнало до ушите на императора и с малко повече късмет градоначалникът би могъл да завърши дните си като придворен министър.
Днес се осмеляваха публично да оспорят авторитета му. Ако той не отсъдеше правилно, щеше да изгуби уважението на народа и занапред нямаше да може да взема важни решения, защото никой нямаше да му се подчинява.
— Продължавай — рече той на затворника, без да обръща внимание на гневния поглед на жреца, и подкани преводача да преведе въпроса му.
— Дойдох да предложа споразумение — каза асириецът. — Пуснете ни да минем и ние ще нападнем Тир и Сидон. След като превземем тези два града — а това със сигурност ще стане, тъй като повечето от техните воини охраняват търговските им кораби, — ние ще пощадим Акбар, а ти ще продължиш да бъдеш градоначалник.
— Виждате ли? — изправи се отново жрецът. — Те мислят, че нашият градоначалник е готов да пожертва честта на Акбар, за да запази длъжността си!
Тълпата закрещя неистово. Този полугол и ранен пленник искаше да им налага условия! Бе се оставил да го заловят, а сега изискваше от града да се предаде! Няколко души се втурнаха към него и стражите едва успяха да овладеят положението.
— Чакайте! — опита се да надвика всички градоначалникът. — Пред нас стои беззащитен човек, който с нищо не ни застрашава. Знаем, че войската ни е по-добре подготвена, а воините ни — по-храбри. Не сме длъжни да доказваме нищо на никого. Ако решим да се бием, ще спечелим сражението, но загубите ще бъдат огромни!
Илия затвори очи и отправи молитва градоначалникът да успее да убеди народа.
— Нашите деди са ни говорили за египетската империя, ала това време е отминало безвъзвратно — продължи градоначалникът. — Сега ние живеем в златна епоха, тъй като предците ни са разбрали предимствата на мира. Защо точно ние да прекъснем тази традиция? Войни днес се водят за пазари, а не на бойното поле.
Постепенно множеството замлъкна. Градоначалникът бе на път да успее!
Когато шумът съвсем стихна, той се обърна към асириеца:
— Това, което предлагаш, не е достатъчно. Ще трябва да платите таксите, които търговците плащат, за да преминат през земите ни.
— Нямате избор, повярвай ми — отвърна пленникът. Ние разполагаме с достатъчно хора, за да сринем до основи този град и да избием всичките му жители. Вие твърде дълго сте живели в мир и сте забравили да се биете, докато ние постепенно завладяваме света.