Разговорът, който бе водил като дете със свещеника, се превърна в блед спомен. Илия не можеше да повярва, че е необходимо Всемогъщият Бог да разговаря с хората, за да ги накара да изпълняват заповедите Му. Това, което се бе случило в детството му, е било плод на фантазията на едно хлапе, което не е имало друго занимание. В родния му Галаад живееха няколко души, които останалите жители на града смятаха за луди. Те говореха несвързано и бяха неспособни да различат гласа Господен от бълнуванията, дължащи се на болестта. Прекарваха живота си на улицата, като известяваха на висок глас за края на света, и живееха от подаяния. Въпреки това никой от свещениците не ги смяташе за „боговдъхновени“.
Илия стигна до извода, че свещениците никога не са сигурни в това, което казват. „Боговдъхновените“ се бяха появили съвсем естествено в тая страна, която не знаеше по кой път да тръгне, където братя се караха помежду си, а управниците се сменяха непрестанно. Пророците и лудите не се отличаваха едни от други.
Когато узна за сватбата на царя с Иезавел, принцесата на Тир, не обърна особено внимание на новината. И други царе на Израил бяха вършили същото, а резултатът винаги бе траен мир в този край, както и все по-оживена търговия с Ливан. За Илия беше без значение, че жителите на съседната държава вярват в богове, които не съществуват, и се посвещават на странни обреди, кланяйки се на животни и планини. Бяха честни в сделките и това беше най-важното.
Илия продължи да купува кедров материал от тях и да им продава мебелите от дърводелската си работилница. Макар че бяха малко горделиви и наричаха себе си „финикийци“ заради различния цвят на кожата, никой от ливанските търговци не понечи да се възползва от смутните времена, които настъпиха в Израил. Плащаха точната цена за стоките и не споменаваха нищо за постоянните вътрешни войни, нито за политическите проблеми, с които израилтя-ните трябваше да се справят.
След като се възкачи на трона, Иезавел поиска от Ахав култът към Господ да бъде заменен с култа към боговете на Ливан.
Подобно нещо се бе случвало и преди. Въпреки че беше възмутен от съгласието на Ахав, Илия продължи да служи на Бога Израилев и да спазва законите на Мойсей. „И това ще отмине — мислеше си той. — Иезавел съблазни Ахав, но няма да й стигнат силите да убеди народа.“
Ала Иезавел не беше като другите жени: вярваше, че е родена с мисията да накара народите да се кланят на Ваал. Търпеливо, служейки си с хитрост, тя започна да дарява щедро всички онези, които изоставяха Господ и приемаха новите божества. Ахав нареди в Самария да бъде построено капище на Ваал, в което бе въздигнат и жертвеник. Заприиждаха поклонници, а култът към боговете на Ливан се разпростираше из цялата страна.
„И това ще премине. Може би ще трае едно поколение, но ще премине“, продължаваше да мисли Илия.
И тогава се случи нещо, което той не очакваше. Един следобед довършваше някаква маса в работилницата си, когато около него се възцари пълен мрак и наоколо забле-щукаха хиляди бели точици. Усети силно главоболие, каквото по-рано никога не бе имал, и се опита да седне, но си даде сметка, че не може да помръдне дори и най-малкия мускул на тялото си.
Това не бе плод на въображението му.
„Сигурно съм умрял — бе първата мисъл, която му мина през главата. — И сега откривам къде ни изпраща Бог След смъртта — на небето.“
Една от светлинките заблестя по-силно. И внезапно, сякаш идваше от много места едновременно, биде слово Господне към него:
кажи на Ахава: както е сигурно, че е жив Господ, Бог Израилев, пред когото стоиш, така през тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
Само след миг всичко възвърна предишния си вид — работилницата, вечерният полумрак, гласовете на децата, които играеха на улицата.
Илия не можа да заспи през нощта. За пръв път от много години усещанията от детството му се бяха върнали и не беше неговият ангел-пазител този, който му говореше, а нещо по-могъщо и по-силно от него. Илия се изплаши, че ако не изпълни заповедта, проклятие ще надвисне над всичко, което върши.
На другия ден сутринта реши да стори това, което му бе поискано. В края на краищата той щеше да бъде само вестител на нещо, което не го засягаше, и след като изпълнеше задачата си, гласовете нямаше да го безпокоят повече.
Когато поиска да бъде приет от цар Ахав, не срещна никакви трудности. Цели поколения наред, още откакто се бе възцарил Самуил, пророците заемаха важно място в сключването на сделки и в управлението на страната. Те можеха да се женят, да имат деца, но трябваше винаги да са на разположение на Господ, за да не се отклоняват никога управниците от правия път. Традицията разказваше, че благодарение на „боговдъхновените“ много битки са били спечелени, а Израил е оцелял, защото винаги когато управниците са се отклонявали от правия път, някой пророк ги е връщал към Божията пътека.