Бибълският начин на писане, приспособен от гърците, бе допаднал на търговците от най-различни страни. А още от древни времена се знаеше, че те решават кое да остане в историята и кое да изчезне след смъртта на някой цар или друга видна личност. Всичко това ясно показваше, че финикийското изобретение ще се превърне в общ език за търговските сделки и ще надживее финикийските мореплаватели, царе, принцеси съблазнителки, винари и майстори стъклари.
— Нима Бог ще изчезне от думите? — учуди се жената.
— Ще продължи да съществува в тях — отвърна Илия. — Но всеки човек ще бъде отговорен пред Бога за всичко, което напише.
Жената извади от ръкава на дрехата си глинена плочка, върху която бе написано нещо.
— Какво означава? — запита я Илия.
— Това е думата любов.
Илия взе плочката в ръце, но не му достигна смелост да попита защо му я бе дала. Няколко чертички върху парче глина съдържаха в себе си причината звездите да продължават да изгряват на небето, а хората — да съществуват на земята.
Той понечи да й върне плочката, но тя не поиска да я вземе обратно.
— Написах го за теб. Знам за отговорността, която си поел. Знам, че някой ден ще трябва да си тръгнеш оттук и ще се превърнеш във враг на страната ми, защото искаш да унищожиш Иезавел. Възможно е този ден аз да бъда до теб и да те подкрепям, за да изпълниш мисията си. Възможно е обаче да застана срещу теб, защото кръвта на Иезавел е и кръвта на моята страна. Тази дума, която ти сега държиш в ръцете си, е пълна със загадки. Никой не би могъл да узнае какво събужда тя в сърцето на една жена, дори и пророците, които разговарят с Бога.
— Известно ми е какво означава думата, която си написала — каза Илия, като прибра плочката в гънките на плаща си. — Ден и нощ се боря срещу нея и въпреки че не знам какво събужда в сърцето на една жена, знам какво може да стори с един мъж. Не се боя ни най-малко да застана срещу царя на Израил, срещу сидонската принцеса, срещу Съвета на Акбар, а тази едничка дума любов предизвиква у мен ужасен страх. Преди ти да я напишеш върху плочката, очите ти вече я бяха написали в сърцето ми.
Двамата стояха безмълвни. Асириецът бе убит, напрежението в града растеше, Господ всеки момент можеше да призове своя пророк. Ала думата, която тя бе написала, бе по-силна от всичко това.
Илия протегна ръка и тя я взе в своята. Останаха така, докато слънцето се скри зад Петата планина.
— Благодаря ти — рече тя на връщане към града. — Толкова отдавна исках да бъда един следобед с теб!
Когато пристигнаха в дома й, някакъв пратеник очакваше Илия. Съобщи му, че градоначалникът иска да го види незабавно.
— Аз те подкрепих, а ти ми се отплати с малодушие — каза му градоначалникът. — Какво да правя с живота ти?
— Няма да живея нито секунда повече от това, което Господ ми е отредил — отговори Илия. — Той е този, който решава, не ти.
Смелостта му учуди градоначалника.
— Още сега мога да заповядам да те обезглавят. Или да наредя да те влачат по улиците на града, след като кажа, че ти си донесъл нещастие на народа. И решението няма да бъде на твоя Един Бог.
— Ще се случи това, което ми е отредила съдбата. Но искам да знаеш, че не съм избягал. Войниците на коменданта не ме пуснаха да се приближа до теб. Той иска война и ще направи всичко възможно, за да постигне своето.
Градоначалникът реши да не си губи повече времето с този излишен спор. По-важно беше да обясни плана си на израилския пророк.
— Не комендантът е този, който желае война. Като добър пълководец той много добре разбира, че войската му е по-малочислена, без никакъв опит, и ще бъде избита от врага. Като човек на честта той знае, че рискува един ден децата и внуците му да се срамуват от него. Но тщеславието и суетата са направили сърцето му безчувствено. Той мисли, че врагът се страхува. Изобщо не предполага колко добре са обучени асирийските воини. Всеки един от тях посажда дърво, щом постъпи във войската, и всеки ден прескача посаденото място. От семето израства фиданка и той я прескача. Фиданката се превръща в дръвче, а той продължава да го прескача. Това не му тежи, нито пък смята, че е загуба на време. Дървото става все по-голямо и воинът е принуден да скача все по-високо. Така асирийците търпеливо и прилежно се подготвят за препятствията. Винаги проучват добре врага си. Затова ни наблюдават месеци наред. Илия прекъсна градоначалника.