— Кой тогава е заинтересован да има война?
— Жрецът. Открих това, докато съдехме асирийския пленник.
— Но каква е причината?
— Не знам. Във всеки случай прояви голяма ловкост, за да убеди коменданта и народа. Сега целият град е на негова страна и аз виждам само един изход от трудното положение, в което се намираме.
Направи дълга пауза и погледна израилтянина право в очите.
— Изходът си ти.
Градоначалникът започна да се разхожда нервно напред-назад и да говори бързо.
— Търговците също искат мир, но нищо не могат да сторят. Освен това вече са достатъчно богати, така че могат да се установят в друг град или да изчакат, докато завоевателите започнат да купуват стоките им. Останалите жители на града са си изгубили ума — искат да атакуваме враг, който многократно ни превъзхожда. Единственото, което би могло да ги разубеди, е да стане някакво чудо.
Илия почувства безпокойство.
— Чудо?
— Ти възкреси едно момче, което смъртта вече бе отвела със себе си. Помагаш на народа да върви по правия път и въпреки че си чужденец, почти всички те обичат.
— До тази сутрин нещата наистина стояха така — каза Илия. — Но сега всичко се промени. След това, което чух от теб, всеки, който защитава мира, ще бъде смятан за предател.
— Не искам да защитаваш нищо. Искам да сториш чудо, толкова голямо, колкото възкресяването на момчето. И тогава ще кажеш на народа, че няма друг изход освен мира, и той ще те послуша. А жрецът няма да има повече никаква власт над хората.
Настъпи мълчание. После градоначалникът продължи: — Склонен съм да ти предложа нещо в замяна. Ако сториш това, за което те моля, ще задължа народа на Акбар да приеме религията на твоя Един Бог. Това ще се понрави на Този, Комуто служиш, а аз ще успея да договоря условията на мира.
Илия се изкачи на горния етаж на къщата, където беше стаята му. Предоставяше му се възможност, която никой пророк не бе имал преди това: да покръсти цял финикийски град. Това би била най-тежката цена, която Иезавел щеше да плати за стореното в неговата страна.
Предложението на градоначалника го блазнеше. Хрумна му да събуди жената, която спеше долу, но се отказа. Тя сигурно сънуваше хубавия следобед, който бяха прекарали заедно.
Призова своя ангел-пазител и той се появи.
— Ти чу предложението на градоначалника — каза му Илия. — Никога няма да имам такъв шанс.
— Никой шанс не е единствен — отвърна ангелът. — Господ предоставя на хората много възможности. Спомни си за това, което ти бе казано. Не ти е позволено да вършиш повече чудеса, докато не се завърнеш в родината си.
Илия наведе глава. В този миг се появи Ангелът Господен, който накара неговия ангел-пазител да замълчи, и каза:
— Ето кое ще бъде следващото ти чудо: Ще свикаш всички в подножието на планината. Ще наредиш да бъде издигнат в единия край жертвеник на Ваал и да ти дадат едно теле. В другия край ти ще издигнеш олтар на твоя Господ Бог и пред него също ще доведеш едно теле.
И ще кажеш на всички, що се кланят на Ваал: призовете вие името на вашия бог; аз пък ще призова името на Господа. Остави ги те да го сторят по-напред; и да призовават Ваал от утринта до пладне да слезе, за да получи жертвоприношението.
Те ще викат високо и ще се прободат с ножове, и ще молят техния бог да приеме телето, но нищо няма да се случи.
Когато се уморят, ти ще напълниш четири ведра с вода и ще ги излееш върху твоето теле. Ще го повториш. После ще сториш същото трети път. Тогава ще извикаш Господа, БогАвраамов, Исааков и Израилев и ще го помолиш да покаже на всички силата си.
И в тоя миг ще падне огън Господен и ще изпепели твоята жертва.
Илия коленичи и отправи благодарствена молитва.
— Ала ще можеш да сториш това чудо само веднъж в живота си — продължи ангелът. — Ти трябва да решиш дали да го направиш тук, за да избегнеш битката, или да го извършиш в твоята земя, за да отървеш народа си от заплахата на Иезавел.
И след тези думи Ангелът Господен изчезна.
Жената се събуди рано и завари Илия седнал на прага на вратата. Около очите му имаше дълбоки сенки, сякаш изобщо не бе спал.
На нея много й се искаше да го попита какво се е случило предишната вечер, но се страхуваше от отговора му. Може би безсънната нощ се дължеше на разговора с градоначалника и на заплахата от война. Причината обаче можеше да бъде и друга — глинената плочка, която му бе дала. Ако споменеше за това, рискуваше да чуе от Илия, че любовта на една жена не би могла да се съчетае с Божията воля.
— Ела да хапнеш нещо — бяха единствените й думи.
Синът й също се събуди. Тримата седнаха на масата и закусиха.