— Много ми се искаше да остана снощи с теб, но градоначалникът настояваше да ме види — каза Илия.
— Не се тревожи за него — отвърна тя, като почувства как сърцето й се успокоява. — Неговият род управлява Акбар от много поколения, така че той ще съумее да се справи със заплахата.
— Разговарях също така с един ангел. И той поиска от мен да взема много трудно решение!
— Не трябва да се тревожиш и заради ангелите. Може би е по-добре да вярваме, че с времето и самите богове се сменят. Моите прадеди са се кланяли на египетските богове, които са имали външността на животни. После тези богове са си отишли и до твоето пристигане ме бяха учили да правя жертвоприношения на Астарта, на Ел, на Ваал и на всички останали обитатели на Петата планина. Сега узнах за Господа, но е възможно някой ден той също да ни остави, а боговете, които дойдат след него, да не бъдат толкова строги.
Момчето поиска да пие вода, но тя бе свършила.
— Ще отида да донеса — каза Илия.
— Искам да дойда с теб — помоли го момчето.
Двамата тръгнаха към кладенеца. По пътя минаха през мястото, където комендантът от ранни зори обучаваше войниците си.
— Нека да погледаме — рече момчето. — Когато порасна, и аз ще стана войник. Илия се спря.
— Кой от нас си служи най-добре със сабята? — попита един от войниците.
— Върви там, където вчера бе убит пленникът — нареди му комендантът. — Вземи един по-голям камък и му кажи нещо обидно.
— Но защо да го правя? Камъкът няма да ми отговори.
— Тогава ще го удариш със сабята си.
— Но тя ще се счупи — каза войникът. — Ала аз попитах нещо съвсем друго — кой от нас умее да си служи най-добре със сабята?
— Най-добрият е този, който е като камъка — отвърна комендантът. — Който успее да докаже, без да вади сабята от ножницата, че никой не може да го победи.
„Градоначалникът е прав: комендантът наистина е мъдър човек — помисли си Илия. — Но блясъкът на суетата заслепява мъдростта му.“
Продължиха по-нататък. Момчето го попита защо войниците толкова дълго се обучават.
— Не са само войниците, а и майка ти, и аз, и всички онези, които следват гласа на сърцето си. Всяко нещо в живота изисква да се обучаваш.
— Дори и за да бъдеш пророк?
— Дори и за да разбираш думите на ангелите. Толкова много искаме да разговаряме с тях, че не чуваме това, което те ни казват. Да се слуша никак не е лесно. В нашите молитви винаги се стремим да кажем къде сме сгрешили или пък какво бихме желали да ни се случи. Ала всичко това вече е известно на Господа и Той понякога ни кара само да чуем това, което Вселената ни казва. И да имаме търпение.
Детето го гледаше учудено. Сигурно нищо не бе разбрало, но Илия изпитваше нужда да продължи разговора. Когато малкият пораснеше, можеше да стане така, че някоя от тези думи да му помогне в труден момент.
— Всяка битка в нашия живот ни учи на нещо, дори и битките, които губим. Когато станеш голям, ще откриеш, че си заставал зад лъжи, че си се заблуждавал, че си страдал заради дреболии. Ако станеш истински воин, няма да се самообвиняваш за това, нито пък ще допуснеш повторно тези грешки.
Предпочете да замълчи. Едно дете на тази възраст не можеше да разбере такива думи. Вървяха бавно и Илия гледаше улиците на града, който преди време му бе дал подслон, а скоро щеше да изчезне. Всичко зависеше от решението, което той щеше да вземе.
В Акбар бе по-тихо, отколкото друг път. На централния площад хората шушукаха, сякаш се бояха, че вятърът ще отнесе думите им в асирийския стан. По-старите бяха уверени, че нищо няма да се случи. Младите бяха въодушевени от предстоящата битка, а търговците и занаятчиите крояха планове да отидат в Тир или Сидон, докато се успокои положението.
„За тях не е трудно да тръгнат — помисли си Илия. Търговците могат да пренасят стоките си навсякъде по света. Занаятчиите могат да работят и там, където се говори на непознат за тях език. — Аз обаче се нуждая от позволението на Господ.“
Стигнаха до кладенеца и напълниха два съда с вода. Обикновено тук винаги имаше много хора. Жените се събираха да перат, да боядисват тъкани, да обсъждат това, което ставаше в града. Никоя тайна не можеше да бъде запазена, щом стигнеше до кладенеца. Новостите в търговията, семейните изневери, споровете между съседи, личният живот на управниците — тук всички въпроси, независимо дали бяха важни или незначителни, се обсъждаха, критикуваха или приветстваха. И въпреки че през последните няколко месеца врагът ставаше все по-многочислен, принцеса Иезавел, която бе завладяла сърцето на царя Израилев, продължаваше да бъде предпочитана тема за разговор. Възхваляваха нейната храброст и бяха уверени, че ако нещо се случеше с града им, тя щеше да се върне в родината си и да отмъсти за тях.