Коленичи и започна да копае като обезумял. Извади пръстта, камъните и гредите. Накрая ръката му докосна нещо топло — беше кръв.
— Не умирай, моля те! — рече Илия.
— Не разчиствай развалините над мен — чу я той да казва. — Не искам да видиш лицето ми. Върви да помогнеш на сина ми.
Той продължи да копае и отново чу гласа.
— Върви да потърсиш тялото на сина ми. Моля те, направи го!
Илия отпусна глава на гърдите си и тихо заплака.
— Не знам къде е затрупан — каза й той. — Не си отивай, моля те, толкова искам да останеш с мен! Трябва да ме научиш да обичам, сърцето ми вече е готово за това.
— Преди ти да дойдеш, години наред исках да умра. Смъртта сигурно ме е чула и дойде да ме вземе със себе си.
Тя простена. Илия прехапа устни и нищо не каза. Някой го докосна по рамото.
Обърна се изплашено и видя момчето. Бе покрито с прах и сажди, но не изглеждаше да е ранено.
— Къде е мама? — попита то.
— Тук съм, синко — отговори гласът изпод руините. — Ранен ли си?
Момчето заплака. Илия го прегърна.
— Недей да плачеш, синко. — Гласът ставаше все по-слаб. — На майка ти не й беше лесно да разбере, че животът има някакъв смисъл. Дано поне съм успяла да те науча на това. Как изглежда градът, в който съм родена?
Илия и момчето притихнаха, здраво прегърнати.
— Изглежда добре — излъга Илия. — Няколко финикийски воини загинаха, но асирийците вече се изтеглиха. Преследват градоначалника, за да отмъстят за смъртта на един от техните военачалници.
Отново настъпи мълчание. И отново се чу гласът, още по-слаб.
— Кажи ми, спасен ли е градът?
Илия усети, че тя всеки момент щеше да издъхне.
— Градът не е разрушен. И синът ти е добре.
— А ти?
— Аз оцелях.
Знаеше, че тези думи щяха да освободят душата й и тя щеше да умре спокойна.
— Накарай сина ми да коленичи — каза жената след малко. — Искам също така ти да се закълнеш в твоя Господ Бог.
— Ще сторя каквото поискаш. Всичко, което поискаш.
— Веднъж ти ми каза, че Господ е навсякъде, и аз повярвах. Каза, че душите не отиват на върха на Петата планина, и аз повярвах и в това. Но не ми обясни къде отиват тогава.
Ето в какво искам да се закълнете и двамата: да не плачете за мен и да се грижите един за друг, докато Господ позволи на всеки да следва своя път. От този миг нататък душата ми ще се слее с всичко, което съм видяла на земята. Аз ще бъда долината, планините наоколо, града, хората, които вървят по улиците му. Аз ще бъда неговите ранени и неговите просяци, неговите воини, жреци, търговци, първенци. Аз ще бъда земята, по която стъпваш, и кладенеца, който утолява жаждата на всички. Не плачете за мен, няма причина да бъдете тъжни. Отсега нататък аз ще бъда Акбар, а градът е красив.
Настъпи гробна тишина и вятърът утихна. Илия не чуваше вече нито долитащите отвън викове, нито пращенето на огъня в съседните къщи. Чуваше само тишината, която бе толкова осезаема, че би могъл да я докосне.
После Илия отстрани момчето, разкъса дрехите си и като се обърна към небесата, закрещя с все сила:
— Господи Боже мой! Заради Теб напуснах Израил и не можах да жертвам за Теб кръвта си, както сториха другите пророци. Приятелите ми ме нарекоха страхливец, а враговете ми — предател. Заради Теб ядох само това, което враните ми носеха, и пресякох пустинята, докато стигна до Сарепта, наричана още Акбар от своите жители. Воден от Твоите ръце, срещнах една жена. Водено от Теб, сърцето ми се научи да я обича. Нито за миг обаче не забравих истинската си мисия. През всичките тези дни бях винаги готов да тръгна… Красивият Акбар сега е в руини, а жената, която Ти ми повери, лежи погребана под тях. Къде сгреших, Господи? В кой момент не изпълних това, което Ти поиска от мен? Ако си бил недоволен от мен, защо не ме прибра от тоя свят? А вместо това Ти пак причини мъка на тези, които ми помогнаха и ме обикнаха… Не разбирам каква е Твоята воля! Не виждам справедливост в Твоите дела! Не съм в състояние да понеса страданието, което Ти ми налагаш! Махни се от живота ми, защото и аз се превърнах в руини, огън и прах.
Сред огъня и скръбта Илия видя светлина. След което се появи Ангелът Господен.
Защо си дошъл? — попита го Илия. — Не виждаш ли, че е късно?
— Дойдох да ти кажа, че Господ още веднъж чу молитвата ти и това, което искаш, ще ти бъде дадено. Няма да чуваш повече гласа на твоя ангел, нито пък аз ще те потърся, преди да изтекат дните на твоето изпитание.
Илия хвана момчето за ръка и двамата тръгнаха безцелно. Вятърът, който разпръскваше гъстия дим, бе утихнал и сега пушекът така изпълваше улиците, че едва се дишаше. „Може би е само сън — помисли си той. — Може би е само кошмар.“