— Винаги съм обичал да се преструвам, че говоря с масите и столовете, които правех. Това не беше ли достатъчно? Жената имаше право. Когато разговарях с тях, често откривах мисли, които никога преди не ми бяха минавали през главата. Но когато започнах да осъзнавам, че по тоя начин мога да служа на Бог, се появи ангелът и… ти вече знаеш края на историята.
— Ангелът се е появил, защото ти вече си бил готов — отвърна враната.
— Но аз бях добър дърводелец.
— Това е било част от обучението ти. Когато човек върви към съдбата си, много често е принуден да сменя посоките. Понякога външните обстоятелства са по-силни и той се вижда принуден да отстъпи, защото го е страх. Но всичко това е част от обучението.
Илия слушаше внимателно онова, което казваше душата му.
— Ала никой не трябва да губи от погледа си това, към което се стреми. Дори и ако в някои моменти му се стори, че светът и другите са по-силни. Тайната е една: да не се отказваш.
— Никога не съм искал да бъда пророк — рече Илия.
— Искал си, но си бил убеден, че е невъзможно. Или че е опасно. Или пък че е немислимо. Илия стана.
— Защо говоря сам на себе си неща, които не искам да чувам? — извика той.
Изплашена от движението му, птицата отлетя.
На другата сутрин враната се върна. Вместо да продължи разговора от предния ден, Илия реши да я наблюдава. Птицата винаги успяваше да намери някаква храна за себе си и винаги му носеше остатъци от нея.
Необяснимо приятелство се завърза между двамата и Илия започна да се учи от птицата. Наблюдавайки я, той видя, че тя умее да намира храна в пустинята, и откри, че би могъл да оцелее още няколко дни, ако и той успее да направи същото. Когато враната започнеше да кръжи, Илия разбираше, че наблизо има дивеч — изтичваше до мястото и се опитваше да го хване. В началото много от малките животни, които се срещаха тук, му се изплъзваха, но постепенно той придоби опитност и доста сръчно ги улавяше. Използваше клони вместо копия, копаеше дупки за капани, които скриваше със съчки и пясък. Когато хванеше някакъв дивеч, Илия си поделяше храната с враната, като запазваше една част за примамка.
Ала самотата бе ужасна и толкова го потискаше, че той реши отново да започне да „разговаря“ с птицата.
— Кой си ти? — попита враната.
— Човек, който е открил душевния мир — отвърна Илия. — Мога да живея в пустинята, сам да се грижа за себе си и да съзерцавам безграничната красота на сътвореното от Бог. Открих, че душата ми е по-добра, отколкото предполагах.
Двамата продължиха да ловуват заедно още месец. И една вечер, когато тъга бе обзела душата му, Илия реши да си зададе отново същия въпрос.
— Кой си ти?
— Не знам.
Още веднъж луната умря и се роди отново на небосклона. Илия усещаше тялото си по-силно, а ума — по-бистър. Тази вечер той се обърна към враната, кацнала на същата клонка, на която кацаше и преди, и отговори на въпроса, който си бе задал преди време:
— Аз съм пророк. Наистина видях ангел, докато работех, и не се съмнявам в способностите си, дори и целият свят да твърди обратното. Предизвиках масовото избиване на пророците в моята страна, защото се опълчих срещу любимата на царя. Сега се намирам в пустинята, а преди това работех в дърводелска работилница, защото душата ми ми каза, че човек трябва да премине през различни етапи, преди да изпълни предначертаното от съдбата му.
— Да, сега наистина знаеш кой си — отвърна враната.
Същата тая вечер на връщане от лов Илия поиска да пийне вода и видя, че Хорат е пресъхнал. Беше толкова изморен, че реши да се наспи.
В съня му се яви неговият ангел-пазител, когото той отдавна не бе виждал, и му каза:
— Ангелът Господен бе този, който разговаря с душата ти, и нареди:
Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан.
От тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
— Душата ми те слуша — промълви Илия в съня си.
— Събуди се тогава, защото Ангелът Господен иска да се отдалеча и той да говори с теб.
Илия изплашено скочи. Какво се бе случило?
Въпреки че беше тъмна нощ, мястото се изпълни със светлина и се появи Ангелът Господен.
— Какво те доведе тук? — попита Ангелът.
— Ти ме доведе тук.
— Не, Иезавел и войниците й те принудиха да избягаш. Никога не забравяй това, защото мисията ти е да отмъстиш за Господ, Бог твой.
— Аз съм пророк, защото ти си пред мен и чувам гласа ти — каза Илия. — Много пъти променях посоката си, защото всички хора го правят. Но съм готов да отида в Самария и да унищожа Иезавел.