— Да, разбирам.
— Нито аз, нито Бог, комуто и двамата служим, се нуждаем от твоето съгласие. Ти не си нито човек, нито бог — ти си въплъщение на гнева и разочарованието. Ти си това, което вършиш. Няма значение какво мислиш.
— А когато всичко свърши?
— Във виденията ми бе казано, че ще бъдеш отнесен на остров Авалон, гдето текат реки от мляко и мед. Ще останеш там, облечен в бял златотъкан брокат, докато дойде времето — ако изобщо дойде — когато Бог отново ще се нуждае от теб.
След това Кейл дълго мълча.
— Разкажи ми за Шартр.
— Светилището е военната сърцевина на вярата, но точно затова е разположено тук, насред пущинака — за да заглушат гласа му. Въпреки че имам голяма власт, всеки командир на Светилището, който се приближи до Шартр на по-малко от шейсет километра, ще бъде отлъчен с папски едикт. Аз мога да влизам там само с изричното му разрешение — каквото рядко ми дават — и никога с повече от дванайсет свещеници. Дори и тогава не се срещам с него насаме, тъй като Гант и Парси напълно са го изолирали от света, като грахово зърно в шушулка.
— Не знам какво е това. — Мълчание. — Защо още не са те убили?
— Праволинеен, както обикновено. Те ме смятат за съперник, но успешно неутрализиран, защото цялата ми власт е в армията, а не в Шартр. Увличаш се, Кейл, твърде бързо напредваш.
— Или пък — каза Кейл, — ти им позволяваш да се залъгват с тази заблуда.
— Не е така. Още почти от деня, когато ти пристигна в Светилището, аз започнах да събирам триста военни офицери, които приеха, че човечеството не може да бъде изцелено и че ти си единственото решение. Те скоро ще бъдат тук. Ти ще обучиш тези вече напреднали мъже, те на свой ред ще обучат още по триста, и тъй нататък. До две години ще са подготвили четири хиляди бойци, и аз ще бъда готов да тръгна срещу Гант и Парси. Ако успея, ще бъдем поканени в Шартр да спасим папата.
— И как ще го направите?
— Не се притеснявай за това.
— Но все пак се притеснявам.
— Ами притеснявай се, тогава.
— Какво е златотъкан брокат?
— Коприна. Тежка бяла коприна.
Не че Кейл вярваше за Авалон, макар Боско очевидно да бе искрен в своята увереност за съществуването на това място; но силно се съмняваше в описанието на удоволствията, които го чакаха там.
— Последният път, когато видях някой да носи тежка бяла коприна, това беше някакъв архиепископ, отслужващ тържествена меса за възхвала на Бога. Четири часа ми бяха предостатъчни. Ако случайно не си забелязал, аз не си падам по възхвалите.
— Че защо да си падаш? В Авалон за теб ще се грижат седемдесет и две създания, които не са точно ангели.
— Тоест?
— Женствени духове. Не тъй могъщи като бунтовните ангели, с които някога се съюзили, защото вечно били недоволни от мястото си на небесата. Но преди окончателната победа на Бог седемдесет и два от тях осъзнали, че ще загубят дори малкото, което имали, и тогава с ридания измолили от Бог да ги пощади — въпреки волята на Светата Майка, която разбирала що за продажни твари са. Но милосърдният Господ ги пратил в Авалон заради тяхното покаяние и същевременно като наказание за това, че не са имали твърда вяра. Те чакат да ти служат както пожелаеш.
— Като монахини в манастир.
— Това ще зависи от теб… и затова не ми се вярва да е като в манастир.
— И откъде знаеш всичко това?
— Беше ми разкрито в пустинята.
2.
Янитите казват, че детското сърце може да понесе четирийсет и девет удара, преди да бъде увредено завинаги и стореното вече никога да не може да се поправи. Представете си тогава сърцето на Томас Кейл, продадено за шест пенса, хранено с побоища, закалено за убийства, а после предадено от единственото живо същество, проявило любов към него (особено тежка сама по себе си). Самосъжалението, макар да заслужава известна почит, е най-страшната отрова за човешката душа. Съжалението към себе си е универсален разтворител на спасението. Представете си каква отрова се изля в гърдите на Кейл през онзи следобед и онази нощ на Тигровата планина. Помислете за нанесените рани и предложената мощ, за да го разберете. Както казва англичанинът, не е безразсъдно да предпочетеш унищожаването на света пред една драскотина на пръста си — а колко по-лесна изглежда подобна цена, когато става дума за рана в душата ти.